Вечер Брюс Джексън е президент на Комитета на САЩ за разширяване на НАТО и организира интимни вечери за американски сенатори и чуждестранни служители. Денем е отговорен директор по стратегическото планиране при "Lockheed Martin Corp." - най-големият производител на оръжие в света.
Г-н Джексън твърди, че не смесва двете си "самоличности", но неговата фирма и групата му на влияние водят една и съща битка. Доставчиците от сектора на Отбраната се държат като претрупани с работа дипломати на глобално ниво, за да поощрят разширяването на Организацията на Североатлантическия пакт (НАТО), което ще създаде огромен пазар за тяхната продукция.
На предстоящия общ базар на оръжие ще бъдат поставени на карта милиарди долари: тези, които ще донесе продажбата на оръжие на страните от Централна Европа, поканени да се присъединят към НАТО. Приемането в западната общност ще донесе политически авторитет, но то има и своята цена: спазване правилата на НАТО, които изискват западни апаратури и оръжие.
"Залогът е голям" за производителите на оръжие, казва Джоел Джонсън, вицепрезидент, отговарящ за международните сделки, на "Aerospace Industries Association" - една търговска група. "Който успее да стигне пръв, ще държи ключа през следващия четвърт век". Потенциалният пазар само за военните изстребители е 10 милиарда долара, твърди той. А тези изстребители ще се нуждаят от самолетни макети, резервни части, усъвършенствуване на електронното оборудване и двигателите. "След тях идват транспортните самолети, работните хеликоптери, нападателните хеликоптери", продължава Джонсън, да не говорим за военнокомуникационнните системи - компютри, радари, радиопредаватели и другите средства на една съвременна бойна сила. "Съберете всичко това и ще видите, че става дума за една много солидна сума", завършва той.
Първите признаци на лавина от военни разходи в Централна Европа накараха пълномощния директор на Международния валутен фонд да повдигне проблема пред секретаря на Хазната. Но в същото време, когато Държавният департамент твърди, че приканва потенциалните членове на НАТО към сдържаност, Пентагонът ги насърчава в купуването на американски самолети.
Лидерите на НАТО ще трябва да се срещнат на 8 и 9 юли в Мадрид, за да дадат своя глас по отношение разширяването на Пакта. Администрацията на Клинтон твърди, че по този случай би трябвало да бъдат приети Чешката република, Унгария и Полша. Някои членове на НАТО поддържат мнението, че също така Румъния и Словения би трябвало да бъдат призовани да се присъединят още сега. Съединените щати, обаче, смятат, че демокрацията в Румъния и военната система на Словения не удовлетворяват стандартите на Пакта.
След Мадрид въпросът ще премине в Сената на Съединените щати, който трябва да одобри новите държави - членки с 2/3 от гласовете. "За да е сигурно, че Сенатът е запознат с факта, че се касае за един важен аспект от американската сигурност", разказва Джексън, неговият "Комитет на САЩ за разширяването на НАТО" неотдавна даде вечеря за около дванадесет сенатора при частния клуб "Метрополитан", разположен няколко сгради по-нататък от Белия дом. Наведени над агнешки кебапи и червено вино, сенаторите изслушаха Държавния секретар Мадлейн Олбрайт по разширяването на НАТО. Сред гостите бяха Бърнард Шварц - президент на "Loral Space and Communications", компания, отчасти собственост на "Lockheed Martin". Във връзка с изборите през 1996 г. г-н Шварц направи лично дарение от 601.000 долара на политици от Демократическата партия. Самата компания "Lockheed Martin", пак по случай изборите през 1996 г. раздаде на кандидатите за президент и членове на Конгреса 2,3 милиона долара, които са част от общата сума, увеличила се от 1992 до 1996 г. пет пъти, дарена от военни предприятия на представители на Демократическата партия.
Компанията "Lockheed Martin" иска нейните изстребители F-16 да заменят старите MiG-21, съветско производство , в хангарите на Централна Европа. Норман Огъстин - ексклузивен директор на "Lockheed Martin", през април направи обиколка на Унгария, Полша, Чешката република, Румъния и Словения с цел реклама с "биене на барабана" на собствените си сделки, а също и за да подкрепи възможно най-голямото разширяване на НАТО. В Букурещ, след подписването на договор за 82 милиона долара за радари, той публично подкрепи приемането на Румъния. "Норм е емоционално ангажиран с разширяването на НАТО", заяви Джексън.
През май президентът на компанията "Bell Helicopter Textron" - Уеб Джойнър, също се изказа в полза на приемането на Румъния, след като подписа договор за 1 милиард долара за продажбата на нападателни хеликоптери на румънския морски флот . Във Вашингтон лобистът на фирмата - Дик Смит, каза, че "Bell Helicopter Textron" упорито се бори за включването на Румъния, "правейки всичко, което и е възможно за пропагандиране на нейната кауза тук". Мирча Джоана, посланик на Румъния в Съединените щати, заяви: "Най-голям интерес имат компаниите от сектора на отбраната, тъй като са пряко заинтересувани от проблема".
Според американската администрация разходите, свързани с ограничения брой страни, които би трябвало да се присъединят към НАТО, за период от 10 години ще достигнат 35 милиарда долара, 2 милиарда от които ще бъдат за сметка на Съединените щати. Комисията по бюджета обаче, твърди, че в течение на 15 години разходите вероятно ще достигнат до 125 милиарда долара, 19 милиарда от които ще са за сметка на Съединените щати. Заместник държавният секретар Строб Талбот заяви в интервю, че страните от Централна Европа в действителност ще харчат по-малко за оръжие, ако бъдат приети в НАТО, благодарение на колективната сигурност, предлагана от Пакта. "Чувствувайки се по-сигурни, няма да имат толкова стимули за непрекъснато увеличаване на въоръжаването за оказване съпротива на реални или предполагаеми фактори на несигурност ", твърди той.
Но Чешката република, Унгария и Полша планират увеличаване на военния бюджет за следващите години, въпреки че този разход все още представлява една малка порция от техните икономики, според доклада на Комитета по външните отношения при Сената, съставен от сенатора Джозеф Бидън Джуниър, демократ от щата Дилъуеър, благоразположен към разширяването на НАТО.
Критично настроените по отношение разширяването на НАТО считат, че разходите по въоръжаването ще породят политически и икономически проблеми в Централна Европа. "Крайно непрозорливо за тези страни е да се обременяват с подобни разходи след като и без това трябва да плащат разноските, необходими за посрещане на собствените им социални нужди", казва Джек Метлок, бивш посланик на Съединените щати в Москва. "Тези страни са свободни да купуват американско оръжие", заяви той. "Въпросът е как ще го платят. Ако финансирането бъде извършено от американския данъкоплатец, то това ще е субсидия за производителите на оръжие. Но ако самите те ще плащат, това може да доведе до сериозно изкривяване в бюджета на тези страни".
Перспективата за увеличаване разходите по въоръжаването на страните - потенциални нови членки на НАТО и особено на Румъния, смущава също така и Международния валутен фонд, чиито заеми от милиарди долари в региона са обвързани с условието за ниско равнище на данъците, както напомнят представители на самия фонд. През този месец пълномощният директор на Фонда - Мишел Камдесю, повдигна проблема за военните разходи в Централна Европа пред Секретаря на Хазната - Роберт Рабин, според думите на висш служител на Хазната.
(из "New York Times" от 30.06.1997 г., превод от англ. "Искри")
Пишете ни: iskri@ecn.org