Изходът на процеса на разширяване на Атлантическия пакт на Изток, желан най-вече от Съединените щати, в никакъв случай не може да бъде предварително определен. Неговите последици далеч ще надскочат военната сфера. Но това, което би трябвало да бъде показ на сигурност, може и да се окаже като скок на кучето, несъобразен с тоягата.

Както можеше да се предвиди, руско-американската среща на високо равнище, състояла се в края на март в Хелзинки, не оказа никакво въздействие върху процеса на разширяване на НАТО в Източна Европа, а само за пореден път потвърди една ситуация, която се проточва вече месеци наред: от една страна - Атлантическият Пакт, който агресивно продължава провеждането на експанзивната си политика, а от друга - руското ръководство - строго на думи, но напълно безсилно на дела. По случай срещата на високо равнище, която ще се проведе в началото на юли в Мадрид, някои източноевропейски страни ще бъдат поканени да влязат в НАТО. Все пак е необходимо да подчертаем, че става дума само за покана, а не за реално влизане в Пакта, което ще се осъществи едва след две години, през 1999 г. - по случай 50 годишнината от основаването на НАТО. По този начин се слага началото на един двугодишен период, през който ще имаме възможност да присъствуваме на непредвидими развръзки и който във всеки случай ще бъде напрегнат в целия регион.

Получихме пример за това през март, когато само с няколко дни разлика един от друг, висши представители на правителствата на Полша и Украйна обвиниха Русия, че крои тайни планове за дестабилизация на съответните страни, като открито свързаха тези обвинения с противопоставянето на руснаците на разширяването на НАТО. През април нарасна напрежението също така и между Чешката република и Словакия, които след разделянето на Чехословакия поддържаха добри отношения. Въпреки че Словакия не е между страните, които през юли ще бъдат поканени, тя реши да проведе референдум по въпроса за евентуално присъединяване към НАТО, предизвиквайки по този начин явна политическа нервност в близката Чешка република, чийто президент се почувствува принуден неколкократно да повтори, че няма нужда от референдум, "тъй като всички са съгласни" и нарече словашкия премиер Мечиар "параноик".

Неколкократните словесни атаки от страна на чешкото ръководство доведоха най-напред до отлагане на официалното посещение на Мечиар в Прага, а след това и до временно отзоваване за консултации на словашкия посланик в Чешката република, като в същото време между двете страни започна открит спор за подялбата на златото на Чехословашката република и за съответните дългове.

Възможно е възникването на проблеми, също така и между Румъния и Унгария, в случай, че втората получи предимство при приемането в Пакта, както вече изглежда сигурно, като по този начин си осигури преимуществено положение, което не може да не окаже влияние върху голяма част от унгарските малцинства в Румъния (над два милиона; в Словакия също живее значителен брой унгарци).

И все пак, най-големите рискове от криза са свързани повече с икономиката и вътрешната политика на отделните страни, отколкото с отношенията между различните нации. Трите страни, които ще бъдат поканени (Чешката република, Полша и Унгария, като се изключат изненади в последния момент), на пръв поглед са сред най-стабилните. Въпреки това, за чешката икономика като че ли е преминал периодът на стабилност, за който правителството и бе толкова хвалено, за да отстъпи място на етап на рецесия с всички рискове, които включва този факт в една страна, в която реалният доход на по-голямата част от населението продължава да е по-нисък от преди 1989 година. Вече повече от година в Чешката република многократно се провеждат внушителни стачки на железничари, лекари, преподаватели и пенсионери, като в същото време, за да разреши проблема с балансовия и търговски дефицит, нарастващи експонентно, клатещото се правителство възнамерява да предприеме съкращаване на социалните разходи, отлагано досега именно, за да се избегне изостряне на напрежението в страната.

В Полша нарастват националистическите и фондаменталистко-католическите сили, възнамеряващи да се съюзят във връзка с изборите, които ще се проведат тази година, в коалиция, обединена около остатъците от стария профсъюз "Солидарност".

Някои страни, които най-вероятно през юли няма да бъдат поканени да се присъединят към НАТО, също започнаха радикални реформи с цел да бъдат по-привлекателни по отношение на западния военен съюз, за който едно от задължителните условия за приемане на нови членове е демокрацията (разбирана като липса на пречки от страна на закона за икономическото и политическото проникване на Запада) и съществуването на развита пазарна икономика. Такъв е случаят с Румъния, страна, в която неудовлетвореността на населението от бездейното и корумпирано правителство на Илиеску, доведе до избора на ново правителство, което драстично ускори темповете на приватизацията (със съответно уволняване на работниците) и на съкращаване на социалните разходи, спазвайки рецептите, съставени от МВФ и Световната банка и губейки само за няколко месеца, според проучванията, извършени от различни институти, подкрепата на собствените си избиратели. Новоизбраният премиер Чорбеа пряко свърза тези реформи с изискванията за приемане в НАТО. Аналогична политика се провежда в България, където новото временно правителство, което управлява в отсъствието на Парламент след бурните демонстарции от януари, избра като първа официална международна стъпка именно молбата за присъединяване към Атлантическия Пакт. Освен това, сме свидетели и на албанското въстание (ярък пример на криза, която може да възникне изведнъж по вътрешни икономически и политически причини), рискуващо да измени картината на Балканите, регион, в който вече е налице присъствието на НАТО като пряк резултат от военна намеса (в Босна), която, както непрекъснато заявяват представители на Пакта, изигра ролята на генерална репетиция за разширяването на Атлантическия съюз на Изток. Тук съществува възможност за възобновяване на конфликта между САЩ и Европа по отношение сферите на влияние в региона (както това стана в Югославия, на гърба на населението).

В последно време САЩ промениха политиката си на изключително военен интерес на Балканите със създаването на SECI (Инициатива за коопериране в югоизточна Европа), която в близко бъдеще би трябвало да пусне в ход проекти под ексклузивна американска егида, без никакво европейско участие. Тази инициатива предизвика отрицателната реакция на Хърватско, икономически свързано с Германия, която въпреки всичко прие да участвува като страна - наблюдател. И накрая, не бива да се подценява един потенциално дестабилизиращ за НАТО елемент - присъствието на нови членки, чиято култура, история и традиции са следвали и следват развитие, различно от това на Западна Европа, да не говорим за САЩ.

Друго неизвестно е реакцията на Русия в по-далечно бъдеще на това, което все по-ясно се очертава като обкръжаване от страна на Съединените щати. На север САЩ силно напират за включване в НАТО на балтийските страни (Литва, Латвия и Естония), считано за неприемливо от Русия и на което се противопоставят, също така, и европейските членки на Пакта. Въпреки всичко, американците и англичаните вече сътрудничат при обучаването и поддръжката на обща военноморска сила на балтийските страни, докато Вашингтон работи над споразумение за сигурност с трите републики, в очакване на приемането им в НАТО.

На запад от Русия, освен разширяването на НАТО към Чешката република, Полша , Унгария и военното присъствие на Пакта в Босна (до което се нарежда това на американците в Македония, под знамето на ООН), аспекти, за които вече стана дума, бързо завладаяват позиции проамериканските политически сили в Сърбия, Черна гора и България, страни, които през последните години бяха сред най-ориентираните към Русия в региона. Украйна също все повече се ориентира към проатлантическа политика, подтиквана към това от решителната американска експанзивна политика и от безсилието, показано от Русия: страната поиска да има специални отношения с НАТО, получавайки неотдавна ангажимент в тази насока от страна на английския министър на Отбраната Портилло. В последно време нарасна напрежението и в Крим, полуостров на украинска територия, но с руско мнозинство, където е разквартирувана тази част от Съветския черноморски флот, която е наследена от Русия. Кметът на Москва Лужков - един от кандидатите - фаворити при евентуална смяна на Елцин, даде широка гласност на личната си подкрепа на на руснаците от Крим, докато Украйна настоява за в кратък срок руският флот да напусне базата в Севастопол, където е разквартируван в понастоящем. Пример за това, че НАТО не се смущава много от възможните реакции на Русия е фактът, че в деня преди срещата на високо равнище Клинтън - Елцин, американците съобщиха, че през септември ще проведат военноморски маневри с Украйна точно срещу Кримското крайбрежие.

Най-агресивна обкръжаваща политика обаче, Съединените щати провеждат на южно от Русия. Тук Вашингтон военно подпомага талебаните в Афганистан, като в същото време според някои източници американците стоят също така и зад фракцията, която оказа военна съпротива на споразумението, постигнато през изтеклите месеци в Таджикистан между правителството и въоръжените групи от опозицията, след години наред кръвопролитна гражданска война. Освен това, Съединените щати успяха да се включат в посредническата група между Азърбайджан и Армения по въпроса за Нагорно Карабах, прибавяйки сериозно присъствие в един район, изключително богат на енергетични ресурси.

В Средна Азия, в отсъствието на Европа, Америка е с развързани ръце и в сферата на икономиката и посяга към богатите ресурси, преди всичко петролни, на региона. Този регион също се характеризира с много нестабилни ситуации, какъвто е случаят с Казахстан, чието правителство от една страна е подписало договори за милиарди с американски и английски компании за експлоатация на петролните ресурси на страната, като в същото време вече месеци наред не е в състояние да изплаща заплатите и пенсиите и да намери разрешение на мизерията, в която тъне населението.

Американската експанзия в Източна Европа, чийто център е НАТО и "Партньорство за мир" (военна структура, създадена специално за страните, считани негодни все още да се присъединят към Атлантическия пакт), се осъществява не само чрез военни договори и мултинационални компании, но също така и чрез пряко финансиране от страна на Белия дом на държавни институции от тези страни или на безброй фондации и неправителствени "независими" организации, широко разпространени в района. Неотдавна Клинтън поиска и получи от Американския конгрес увеличение с повече от 100% на фондовете за помощи на Източна Европа. Поради това в новия бюджет сумата, отпусната с тази цел ще премине от 400 милиона долара през миналата година на 900 милиона долара. Тези пари ще послужат за финансиране на организации като USAID, чиято цел е разпространението на "демокрацията и свободния пазар", обучавайки правителствени служители, оператори от медиите и кадри от фирми според американските критерии, като тази година особено внимание се обръща на страните от Средна Азия. Малко по-различна, но аналогична задача ще има новата организация "Партньорство за свобода", която ще трябва да подпомага "Партньорство за мир". Много от фондовете, които ще и бъдат отпуснати ще отидат направо за някои "независими" средства за масова информация, като Американският държавен департамент посочи Сърбия и Белорусия като пример за страни, които може да бъдат обект на дейността на тази организация.

Настроението на руснаците се влошава в резултат от това обкръжение, а също и поради голямото недоволство от слабите контромерки, които страната е в състояние да вземе в един момент, в който преживява политическа и военна криза с гигантски размери. Руският министър на външните работи Примаков - привърженик на една "евроазиатска" външна политика, направи опит да задействува дипломатическа офанзива на азиатския фронт и по-специално по отношение на Китай, Иран и, отчасти, Индия.

С Китай и Иран бяха подписани важни споразумения за продажбата на оръжие - сектор, в който Русия се оказва високо конкурентноспособна поради съотношението качество/цена, което няма равни на пазара, докато с Индия съществува само "чернова" за възстановяване на интензивните икономически и военни отношения от съветската епоха. С Китай бяха подписани също така важни спогодби по въпроса за взаимното признаване на границите и за намаляване на граничните войски, като по този начин бе сложен край на един конфликт, който се проточваше от години.

Според американския печат, въпреки всичко е малко вероятно да се стигне до стабилен съюз между Русия и Китай, тъй като големият икономически прираст на втората съществено зависи от износа, почти 50% от който е предназначен за Съединените щати. Русия, от своя страна, има все по-големи проблеми с политическия и военен контрол на азиатската част от територията си, където руснаците намаляват все повече и повече, тъй като мигрират в европейската и част, а се заселват китайски имигранти, носещи със себе си и съществен икономически контрол на района благодарение на техните връзки с икономически по-динамичната им родина - Китай.

Руснаците започват да губят каквото и да било влияние и върху Северна Корея, която, за да разреши огромната вътрешна икономическа криза най-вероятно ще трябва да стигне до споразумение с Китай и Съединените щати, след като Русия не е в състояние да и окаже никаква помощ. Руснаците се опитаха да заложат картата на продажбата на оръжие също и на Корейския полуостров, заплашвайки да отнемат на американците един от техните най-добри азиатски пазари - Южна Корея, и предизвиквайки остра реакция от страна на Вашингтон спрямо намеренията на Сеул да закупи ракети от Русия. Все пак общо погледнато, елементът, който предизвиква най-голямо безпокойство е фактът, че при наличието на обкръжение от страна на Съединените щати, единственото, което придава решаваща тежест на Русия, е нейният ядрен арсенал, който вероятно ще играе все по-централна роля в политиката на страната.

Разширяването на НАТО и едновременното обкръжаване на Русия от страна на Съединените щати, излагат на някои рискове все пак и западните страни. Преди всичко, ще настъпят изменения във вътрешното равновесие на Пакта, който ще трябва да преправи собствената си структура, приспособявайки я към новите задачи за военна и политическа експанзия, както и към присъствието на нови членки с изисквания и проблеми, съвсем различни от първоначалните. В по-далечен план, освен това, трудностите при икономическата и валутна интеграция сред страните от Европейския съюз, може да се отразят и вътре в НАТО, засилени от факта, че в областта на външната политика втората напредва с гигантски крачки в сравнение с разширяването на ЕС, което се отлага, вече за съвсем далечни времена, с произтичащото от това губене на европейското влияние на изток. Съществува, също така, и проблемът за разходите, които ще бъдат тежки най-вече за новите източни членки и за другите страни все още в "чакалнята", но които ще бъдат не без значение и за американските и европейските каси. Във връзка с това се цитират възможно най-различни цифри, които варират от няколко милиарда долара (във всички случаи слабо убедителна хипотеза) до стотици милиарди долари, - разноски, чието разпределяне сред различните членки - стари и нови, още не е определено, и които Съединените щати, ако искат да получат одобрение от страна на Сената, ще трябва да се опитат максимално да стоварят върху Европа и върху и без това крехките икономики на новите членки.

Накрая, не бива да се подценява и фактът, че приемането на новите страни в НАТО ще трябва да бъде ратифицирано от парламентите на всички държави-членки - процес, който през следващите две години може да се окаже не без липса на проблеми, както се предполага и който, например, вече бе използуван като "разменна стока" от страна на Турция, която в началото на тази година заплаши, че ще попречи на разширяването, като гласува "против", в случай, че в кратък сро страната не бъде приета в ЕС.

Ако на разширяването на НАТО на изток се гледа като на предварително ясен факт ( и най-вероятно трябва да се счита за такъв), трудно е да се предвиди какви ще бъдат последиците, които процесът на експанзия ще има през следващите години. Това, което днес се смята за показ на сила и сигурност, с времето може да се окаже прекомерен ангажимент от финансова и политическа гледна точка, на твърде голям брой фронтове. През април, във всеки случай, представители на Белия дом дадоха да се разбере, че Вашингтон вече се занимава с разработката на "втора вълна" на приемане в НАТО.

Източници: "David Johnson's Russia List", OMRI, "International Herald Tribune"

(Из "Guerre&Pace", май 1997г., превод от италиански: "Искри")