Една разрушена икономика и една зверска експлоатация на работниците от страна на чуждестранни капиталисти са в основата на албанското въстание, според тази статия на английския учен Алън Ууд.

Албания е може би, най-бедната и слабо развита страна в Европа. 55% от населението работи в селскостопанския сектор спрямо 20% в Гърция, която е една от най-изостаналите европейски капиталистически страни. Тази цифра не отразява ситуацията, съществувала преди краха на сталинизма, тъй като след това много работници, за да оцелеят, бяха принудени да се върнат на село.

По-голямата част от населението следователно, се състои от бедни селяни или по-точно, от селскостопански пролетарии. Промишленият пролетариат рязко е намалял, въпреки че добивният сектор все още има важно значение (нефт и хром), а съществува голям брой малки магазини, появили се в последните години, където се работи изключително много за нищожни пари. Експлоатацията на производствените мощности е спаднала до 10%. Това означава, че цели сектори от старата промишленост или не работят, или са били закрити.

Годишният доход на глава от населението е 360 долара. Има 400 000 безработни при население от 3,4 милиона. И все пак, както заявява вестник "Il Sole 24Ore", не е лесно да се получат сигурни цифри за албанската икономика. Привидно има 500 нови предприятия, открити от италиански предприемачи. Това, което виждаме, е общ крах на икономиката, като в същото време едно малцинство разбогатява на база на ниските заплати.

Имаше един период на приток на чужди инвестиции, които се възползваха от печално ниските заплати. По-голямата част от инвестициите идват от Италия, Германия и Гърция в посочения ред. Немските капитали /инвестициите на частните немски компании възлизат на повече от 20 милиона долара, докато тези на правителството в Бон надвишават 300 милиона марки. Б.ред./ са завладели ключовата промишленост, свързана с хрома и имат частично участие в инфраструктурите. Италианските и гръцките капитали са инвестирани отчасти в малките фабрики (текстилни и т.н.), отчасти в сектора на строителството. По-голямата част от държавната промишленост, съществувала преди, бе унищожена. Появилата се вследствие на това безработица не може да бъде поета от частните предприятия.

По същия начин, ако някои бяха успели да спечелят много пари, по-голямата част от тях бе принудена да се оправя както може. Като резултат от всичко това една част от населението, за да оцелее, е принудена да се опре на незаконната икономика, процъфтяла около наркотрафика, контрабандата (особено търговията с нефт със Сърбия, нарушавайки ембаргото по време на войната в Босна) и така нататък.

ДВОЙНА ЕКСПЛОАТАЦИЯ

И там, където бе реализиран известен прираст, това бе за сметка на работническата класа. Отношението на чуждите капиталисти спрямо Албания е от позициите на националното превъзходство, може да се каже почти расистко.

Съществуват интересни примери за отношенията между италианските капиталисти-гангстери и местното население. Едни от промишленостите, изнесени от Италия в Албания са обувната и текстилната, където сред работната сила преобладават жените. В Албания хиляди жени са заети в този сектор, където работейки шест дни седмично заработват чисто около 120 000 лири. Общо погледнато, производствените разходи за италианските капиталисти, инвестиращи в Албания, са наполовина в сравнение с Италия.

Вестник "La stampa" от 2 октомври 1996 г. изнесе материал за условията, при които се работи. Статията цитира един капиталист от фабриката "Albaco Shoes", който казва: "Знаете ли какво беше да ги усвоим да стоят седнали седем часа? /.../ Но сега ти носят 80% от доходите спрямо италианките за 120 000 чисти лири на месец". Същият "предприемач" добавя: "Чувствувам се подмладен с двадесет години. Аз съм майстор за тези момичета, които когато пристигнах, бяха с толкова дълги косми по краката, а сега всичките си слагат, казвам всичките, червило за хиляда лири на устните като знак на свобода... Когато вкусиш албанската жена, няма връщане назад".

Един друг капиталист, някой си Кортеллино от фабрика "Кофра" в Барлетта, каза: "Нека си говорим ясно. Онези ти се нахвърлят, защото албанският мъж, който яде хляб и лук, не задоволява така, както добре охраненият европеец. Но това са грозни, мръсни жени. Значи, знам за един колега, който измежду 300 взе една. Изчисти я от мазнините, лъсна я, облече я и я води със себе си".

Няколко дни след тези интервюта същите тези работнициорганизираха 48 часова стачка. Производството спря и италианските господари изведнъж се почувствуваха не толкова сигурни. Усещаха враждебността на местното население. Някой италиански служители във фабриката поискаха да бъдат преместени.

Този обикновен инцидент показва, че протестът назряваше. Той разкрива истинското отношение на албанските работници към италианските господари. Ако към това прибавим широко разпространената мизерия и накрая - загубата на спестяванията, претърпяна от многобройни семейства, можем да разберем причините за избухването.

ЛОШИТЕ СЪВЕТИ НА МВФ

Хората получиха твърде горчив урок за начина, по който действува капитализмът. Предишните проблеми не представляват нищо в сравнение с икономическата катастрофа, последвала опита за реставрация на капитализма. За пет години по-голямата част от промишлеността бе унищожена. Според официалните оценки има 400 000 безработни, но в действителност положението е много по-лошо. Обедняването е пълно. Още веднъж виждаме отвратителното лицемерие на западните медии, които се стремят да представят албанците като престъпници, търговци на наркотици, контрабандисти и т.н.

Това, което не обясняват е, как зараждащата се капиталистическа класа в Албания с ентусиазираната подкрепа на западните правителства и на Международния валутен фонд (МВФ), е разрушила индустриалната база на страната, довеждайки огромен брой хора до просешка тояга. При тези условия не е чудно, че хората се опитват да оцелеят както могат. /.../ Ако толкова много хора са инвестирали в пирамидите, то е защото, в отчаяното положение, в което са се намирали, обещанието за много високи, гарантирани лихвени проценти върху спестяванията, е било твърде привлекателно. /.../

И като че ли съвсем случайно МВФ, който винаги се е проявявал като безмилостен критик спрямо правителствата, следващи политика на "финансова безотговорност" (обикновено, когато използуват средствата от бюджета за социалната сфера), получи внезапен пристъп на късогледство по отношение на финансовите скандали в Албания.

Цитатът, който следва, е от една статия от албанската преса, озаглавена МВФ - съучастник в лихварството: "Едва през септември миналата година, когато албанските пирамиди глътнаха всичките спестявания на албанците, възлизащи на 1 200 милиона долара, генералният директор на МВФ Мишел Камдесю писа на президента Бериша, за да го предупреди за катастрофалните последствия, които тогава бяха станали неизбежни. Пирамидите погълнаха поне три четвърти от фондовете на страната, анулирайки всякаква възможност за сериозни инвестиции. МВФ се надяваше, че страната, на която бе направил толкова много реклама, ще контролира положението, но може би не бе предвидил, че Бериша бе вързал политическия си успех с този на лихварите. МВФ предпочете на всяка цена да не прави публични изявления от уважение към старанието , показано от Бериша и Мекси - образцови ученици на МВФ" ("Koha Jone" , 29.1.97)

Съучастничеството на тези достойни за уважение, добре облечени джентълмени на МВФ като че ли е отишло по-далеч. Един немски коментатор - Ф. Минцел, отбелязва, че МВФ в силното си желание да подкрепи Бериша и "свободния пазар" в Албания, де факто блокира законодателството, което щеше да спре скандала с пирамидите. /.../ "Екипът на МВФ при Албанската централна банка възпрепятствува законодателството в процес на приемане по проблемите за защитата на вложителите. Освен това, през февруари 1996 г., когато заплахата от страна на мошеническите банки би трябвало да е била явна за всеки човек с минимален опит в банковата сфера от която и да било страна, да не говорим за Източна Европа, посъветва да бъде отменено съществуващото тогава по тези въпроси законодателство.

Изглежда очевидно също така, че екипът на МВФ /.../ не е упражнил влиянието си, за да застави централната банка да продължи изпълнението на собствените си задачи, свързани с контрола и навреме да спре пирамидите, може би защото тези експерти са мислели, че Албания се нуждае от всички банки, които може да получи - почтени или мошенически". Едва през есента на 1996 г., когато пирамидите работеха от 2-3 години, МВФ поиска от президента Бериша да действа. В онзи момент бе твърде късно и всяко меко решение бе невъзможно. "Ако неопитните албанци са били луди да вярват в пирамидите, то каква дефиниция можем да дадем на тези експерти от МВФ? Кой трябва да поеме вината за загубите и кой трябва да плаща? /.../

ТОВА Е КАПИТАЛИЗМЪТ, КАКВА КРАСОТА

След обявяването на първия банкрут министърът на финансите Риуан Боде каза че: "Това е капитализмът; фирмите може да фалират". Когато го запитаха дали ще вземе някакви мерки, той отговори, че тъй като пирамидите бяха "милосърдни институции", не упражнява контрол върху тях.

Тези "милосърдни институции" откраднаха от албанците поне два милиарда долара и в същото време баснословно обогатиха някого. Не само президентът и неговата партия не успяха да контролират финансовите къщи, в които десетки хиляди души (според някои оценки - над 33% от населението ) загубиха всичките си спестявания.

Към правителството се отправят обвинения не само в нехайство в тази област, но също така и че е спечелило от това. Една от най-големите финансови къщи - ВЕФА, ръководена от Вебиа Алимукай, подпомогна финансово предизборната кампания на Демократическата партия през 1996 г. Алимукай - един от най-богатите хора в Албания, е и председател на Атлантическия клуб в Албания. (1)

-------------------------------------------

(1) /Бележка на "Искри"/: Атлантическият клуб е организация, чиято цел е насърчаване присъединяването на източноевропейските страни към НАТО. В България един от най-видните му представители е Стефан Софиянски. Още нещо за връзките между Албания и България: в продължение на няколко години посланик на България в Тирана бе г-н Наумов, който имаше тесни връзки с организираната престъпност в Албания и беше собственик на няколко казина (през цялото време Наумов бе в отлични отношения с Демократическата партия на Бериша). Въпреки многобройните и конкретни обвинения на служители от Посолството (нееднократно терориризирани от неговите охранители, като се е стигало дори до заплахи за убийство) и въпреки отзоваването му от Министерството на външните работи, Наумов всеки път успяваше да се измъкне благодарение на личната забрана на тогавашния президент Желю Желев на каквито и да било санкции срещу него, и приключи мандата си през март тази година (вж. материалите, публикувани във в."Континент" през периода юли-август 1996 г. и агенция АТА от март 1997 г.)

-------------------------------------------

Този превод е само част от статията на Алън Ууд. Пълният и текст може да намерите на Web-страницата "Albania in Revolt" (http://easyweb.easynet.co.uk/~zac/al1.htm)