МЕТОДЪТ Е ВСЕ ЕДИН И СЪЩ: РАЗДЕЛЯЙ И ВЛАДЕЙ
Ремси Кларк, държавен прокурор на САЩ по времето на президента Кенеди, за американската политика на Балканите и в света
Почти още от самото си появяване Съединените американски щати налагаха санкции на други държави, а целта на тази американска политика бяха потискане, демонстрация на мощ, управляване на другите хора, за да действат те така, както това изисква Вашингтон, заяви адвокатът Ремси Кларк в интервю пред Радиото и телевизията на Сърбия.
"Санкциите са по-смъртоносни от бомбардировките - това е факт, - каза Кларк. - Санкциите срещу Ирак убиха много повече хора, отколкото бомбардировките на тази страна, които действително бяха масирани. Бяха извършени 110 000 бойни полета. Осем и половина тона бомби. Но тези бомби убиха по-малко хора от санкциите."
Кларк напомня, че санкциите срещу Виетнам от 1975 до 1995 година убиха и раниха повече виетнамци, отколкото тридесетгодишната война за независимост срещу Франция и САЩ.
"Санкциите са изключително смъртоносни, а днес те се използуват по отношение на много държави, в това число и на Югославия", - казва Кларк.
Нюйоркският кореспондент на агенция Танюг Невенка Йовичич разговаря с Кларк за намесата на САЩ във вътрешните работи на други държави, а също така и за злоупотребата с човешките права от страна на американската администрация.
Като известен адвокат и защитник на гражданските права, днес Кларк повдига глас в защита на хората, оказали се под удара именно на тази американска политика.
Говорейки за ролята на правата на човека в американската външна политика, Кларк отбеляза че, за съжаление, САЩ използват тези права като оръжие.
"Ние осъждаме някои нации за мнимо или истинско нарушаване на човешките права, а игнорираме нарушението на човешките права от страна на нации, ползващи се с нашата поддръжка. Нашето правителство поддържа злостни диктатори и игнорира нарушението на човешките права, обаче подлага на нападки една страна, срещу която е заведено не чак толкова обемисто дело за нарушение правата на човека. "
Обръщайки внимание на отговорността на САЩ за налагането на икономически санкции срещу Багдад, Кларк напомни, че резултат от този вид блокада е смъртта на почти милион и половина иракци, като половината от тези жертви са деца на възраст до пет години.
"Това е ужасно престъпление, престъпление срещу човечеството" - казва Кларк, подчертавайки, че чрез ООН или едностранно САЩ са наложили три четвърти от всички икономически санкции, въведени след втората световна война.
Кларк обърна особено внимание на американските санкции срещу Куба. "Когато през декември миналата година се провали гласуването, 108 страни се обявиха срещу САЩ във връзка с тези санкции", - отбелязва Кларк, напомняйки, че само две страни подкрепиха позицията на Вашингтон.
Говорейки за натиска на САЩ върху другите държави, Кларк приведе и примера с Международния съд по бивша Югославия, целта на който е да санкционира сърбите, а това по негово мнение, е "изопачаване на истината".
Кларк се изказа за създаване на международен съд, който да заеме еднаква позиция спрямо всички престъпления, извършени в света. Според него, крупна роля в пропагандистката война срещу някои народи играят средствата за масово осведомяване, които са "изключително" мощен феномен".
"В САЩ живее голяма, прекрасна сръбско-американска общност, хора от Сърбия, от Югославия, които обичат предишната си родина. Тях, обаче, ги игнорират напълно. Те нямат собствен глас. Тук е невъзможно да чуеш по телевизията, по радиото или на страниците на нашите вестници простите американци от сръбски произход", - напомни Кларк.
"Следователно, средствата за масово осведомяване играят съществена роля в разпространението само на една гледна точка, а именно: сърбите носят отговорност за разпаденето на бивша Югославия", - казва той, подчертавайки че, именно сърбите най-много се стремиха да запазят страната, че разказът за тяхната вина се тиражираше по "геополитически съображения".
Говорейки за мястото на Югославия в новия световен ред и в стратегическата политика на Вашингтон, Кларк отбелязва, че през последните пет или повече години този регион не постигна никакъв напредък.
"Икономическото положение ще се подобри тогава, когато на регионално равнище у вас ще има нещо, подобно на европейския парламент, където да се извършва координиране на всички икономически интереси. Вижте, 80% от търговията на бившите югославски републики се осъществяваше в рамките на федарацията... Без единство вие ще бъдете разделени, ще се превърнете в лесна плячка за чуждестранните икономически интереси, които ще бъдат прокарвани чрез местните водещи личности на чуждите корпорации. Това е една от формите на експлоатация", - отбеляза Кларк.
Разривът между балкинските страни и богатите западноевропейски държави е несправедлив. Хората винаги са се съпротивлявали срещу това. Следователно, Югославия има нужда от крупна многонационална програма за развитие.
Кларк се изказа за създаване на широка асоциация на балканските държави, като отбеляза, че придунавските страни, например, имат общи интереси и обща съдба.
Без сътрудничество, твърди Кларк, "в продължение на няколко бъдещи поколения всички вие ще се окажете икономически зависими , въпреки борбата ви". При това, той обърна внимание на опасността, която крие в себе си прибързаната и необмислена приватизация, при която "чуждестранният капитал ще заграби от народа всичко, което му е останало". Като отрицателен пример той приведе процеса, който протича в Украйна.
"Това е голяма страна с многобройно население и крупна икономика. Никога в миналото тя не е получавала нито цент от САЩ. Днес обаче, Украйна заема трето място по обема на помощта, оказвана и от Съединените американски щати. На първо място е Израел, а на второ - Египет.
Тази чуждестранна помощ е свързана с приватизацията. Голяма част от средствата не стигна до украинския народ или украинската икономика. Тя стигна до американските компании, които проникнаха в Украйна и приватизираха шест хиляди държавни предприятия.
Кларк даде подобен пример и с приватизацията на крупните корабостроителници в Полша.
Кларк счита, че геополитическите интереси на Америка никога не са били подкрепяни от славяните, особено от сърбите в Югославия.
Славяните са най-голямата етническа общност в Европа. Те са много повече от немците, французите или италианците. Със своята численост, с икономическия си потенциал, богата култура и сила те представляват заплаха за Америка, която ги отъждествява с бившия Съветски съюз и "студената война". С една дума, това е нещо, което подлежи на разделяне, контрол и експлоатация. Именно над това работи Америка.
По мнението на Кларк, напълно логично би било да се предположи, че американската благосклонност трябва да се проявява към сърбите, които така героично се бориха през втората световна война и които направиха толкова много за защитата на западноевропейската култура от Изтока. Случва се, обаче, точно обратното.
"Страхът пред исламския фондаментализъм е също толкова голям, колкото и страхът пред мюсюлманското присъствие в Европа. Не сърбите, а мюсюлманите в Босна, бивша Югославия, Албания ще се намират във фокуса на вниманието на Запада. Затова, колкото и да е странно, би следвало да бъде поддържано единството на мюсюлманите, сърбите и другите народи от региона, за да е невъзможно те да бъдат разделяни, а след това и управлявани", - счита Кларк.
Агенция ТАНЮГ
Белград, август 1997г.
Пишете ни: iskri@ecn.org