Мария Овчарова
Започвам с припева на нашия национален химн - "Мила Родино, ти си земен рай..." Това е осъвременената полпулярна песен "Горда Стара планина", създадена през 1885 година. Нейният автор, Цветан Радославов (1863 - 1931), родом от Свищов, е учител с разностранни дарби в областта на изкуствата. Завръщайки се от чужбина (завършва философия в Лайпциг), при срещата с родната земя, този възторжен и талантлив младеж, запява родилата се в душата му песен - "Горда Стара планина..." Без поръчки и спонсори, без съзнанието, че сътворява любима на целия народ песен, която един ден ще стане национален химн.
112 години нашият народ е подвластен на тази песен, която от 1964 година става и национален химн. Тя не можеше да бъде създадена от никакъв чужденец, та бил той и много талантлив.
Духовната реликва "Горда Стара планина..." е плод на възвишено патриотично чувство, специфично за усещането на българина. Чужденецът можеше да я сътвори по-мелодична, по-поетична, но тя нямаше да прилегне така на нашенския вкус, та да се запее от цял народ.
Задушаващата атмосфера на чуждопоклонничество днес става непоносима. Чужди експерти и съветници, чужди фондации, чужди инвестиции... Всички тези чуждоземни настойници насаждат в страната несъответстващи на българския характер ценности. Затова затъваме в блатото на безпереспективността.
Управляващата ни върхушка, заедно с медиите, натрапват чуждо на българите разделение - много бедни и малко на брой, но много богати хора. Е, това в България няма да стане! Не е в природата на българина. Магарето яде бодил, а не луканка, та била тя и пърокачествена.
Един от идеолозите на новобогаташката идеология, Кънчо Стойчев, се вайка, че у нас се насаждала "антибогаташка психология" (в."Стандарт", 6.08.1997 г.). "Българското общество - продължава авторът - е достатъчно чувствително на тази тема. То дори е болно от егалитаризъм". Егалитаризмът, т.е. стремежът към равенство, не винаги е елементарен, примитивен. Той съдържа справедливо даден шанс за развитие и изява на отделната личност. Защото богатството не се полага по заслуги. Кой от създателите на истинските световни ценности е забогатял - Моцарт, Достоевски или нашият Ботев. Нима днешните творци на "Каналето" са най-талантливите? Обаче, казват, че са солидно забогатяли.
Още в Х век презвитер Козма пише за богомилите: "... хулят богатите, учат своите последователи да не се подчиняват на господарите си, ненавиждат царя, ругаят старейшините..." Богомилството си е чиста, нашенска ерес и в нея добре проличава природата на българина. Класиците на българската култура винаги са заставали в защита на бедните, честните, онеправданите. Едва ли някой ще оспори приоритета на Иван Хаджийски в познаването на народопсихологията. Ако той беше открил в нашия народ предразположеност към "индивидуалния капитализъм", щеше да бъде последовател на Адам Смит, а не на Карл Маркс.
Натрапваният ни западен модел капитализъм не е за нас. Не е необходимо да си икономист, за да се забележи тази несъвместимост. В Япония, например, капитализмът се гради на колективния труд. Ако колективизмът не беше в духа на нашия народ, ние не бихме оцеляли в годините на робството.
До 10.11.1989 година управниците ни мамеха с идея за "светло бъдеще", която самите те много бързо предадоха. Не е ясно сегашните политици и държавници накъде ни водят. Безспорно, обаче е едно - който се докопа до властта, забогатява. Разбира се, срещу вярно служене на чужди интереси. Колко бяха радостни българските политици, че Ан Макгърк ни била похвалила в интервю за Агенция "Ройтер". Похвалата беше за финансовата стабилизация. Парадокс е, че и левият лидер Румен Овчаров (случайно съвпадение с моята фамилия - М.О.) също изтъкна като положителна страна от работата на кабинета "Костов" финансовата стабилизация (в."Новинар" 28.07.1997 г.). Тази стабилизация е едно от най-подлите ограбвания на народа. Какво остана от спестяванията ви, уважаеми читатели?! През януари и февруари 1997 година от всеки сто лева влог сте загубили 75 лева. Драстичното намаление на лихвата какво цели?! Пак - укрепване на финансовата система за сметка на чужд гръб народен... Ето така, с "честен труд" нашите богаташи, благодарение на властта, бетонират господарлъка си.
Хвалбите на Ан Макгърк са разбираеми - жената си отговаря за нашия външен дълг и си събира вересиите, без да я интересува откъде идват парите. Но неаналитичната похвала на Румен Овчаров е непонятна. Някои от левите лидери сякаш си загубиха социалните рефлекси.
На нашето общество в момента му е спешно необходима медицинска помощ. Но не от чужденци "спасители", които ни натикаха в хаоса. България крещящо се нуждае от управници-патриоти. За съжаление, повече представителна е длъжността на вицепрезидента Тодор Кавалджиев. Но радва и дава надежда неговата естественост, отношението му към обикновените хора и обективността, с която третира проблемите на минало и настояще.
Добър урок по реалните проблеми на българското земеделие даде на журналиста от БНТ министър Венцеслав Върбанов (БНТ, "Всяка неделя", 17.08.1997 г.). Когато младият интервюиращ започна със специализациите на министъра в САЩ, той го прекъсна и подчерта, че сами трябва да се оправяме...
"Сама птичка пролет не прави" - вярно е. При масираната пропаганда на предимствата на западните цивилизации и мачкане на националното ни достойнство е трудно да се съхранява патриотичното чувство, без което България не би се изправила на крака. Днес управниците се надпреварват да отчитат добра зърнена реколта. Никой не споменава, че тя се дължи на организацията на предишното правителство. През есента на 1996 година често валеше, техниката за засяване беше амортизирана и въпреки това, намериха се отговорни ръководители и изпълнители, които засяха нужните декари земя. Роди се зърно и ние ставаме независими от чужди помощи и подаяния.
Недостойното хленчене и самопредлагане пред Запада да ни "купува" смали цената ни. Придобихме поведение на просяци, на пройдохи, които, за парче хляб, продават семейни ценности. Сякаш нямаме благодатна земя, пасбища за стада, климат за ароматични плодове, море и минерални лековити води, планини за туризъм.
Бедата е, че нас не ни управляват патриоти. Стопанската върхушка на БКП беше първата вълна хайдуци на обществената собственост. Сега дойде втората - "демократичните" управници. Целта е ... приватизацията. "За разлика от почти всички останали страни в региона - пише Димитър Иванов, професор по международна икономика в Лондон - в които съвместно с процеса на касова и масова приватизация силно развитие получиха продажбите на дялове от предприятия във вид на акции, у нас този вид приватизация продължава да се отрича. Зад липсата на интерес от него стои очевидното желание да се запазят централизираният подход и властта на шепа хора в приватизирането, вместо процесът да се демократизира чрез разгръщането на капиталовия пазар" (сп."Сега", бр. 13, 1997 г.).
Слуховете вървят и съвсем не отговарят на обещанията за "прозрачност" при управлението. Приватизационните далавери, кото изнесе г-н Красимир Стойчев за Горна Баня, например, показват в недобра светлина "патриотизма" на приватизаторите (в."Стандарт", 24.07.1997 г.).
Вицепремиерът Божков иска 100% приватизация. Чиновнициоте го следват - сделките носят комисионни и т.п. Но каква е тази приватизация, която заличава българския облик на държавата ни? Бирата, това старо национално производство, ще ни я правят белгийци, шоколада - гърци... Като приемат закона за продажбата на земята - жито може да ни отглеждат "нубийци"... Съпоставете, уважаеми читатели, хората, които ни управляват, с духа на онзи младеж от Свищов, запял "Мила Родино..." При осъвременяването на песента за химн някой раболепно вмъкнал лакейския стих "С нас Москва е в мир и бой!" Чуждопоклонничество - преди на Изток, сега на Запад. "Добри" помощници на управляващите в тази насока се явяват учените хора. Живеещият в чужбина писател Димитър Бочев истерично ни убеждава, че бъдещето на цивилизацията е в денационализацията. Човекът без родина щял да бъде човекът на бъдещето. Защо сме били срещу разпродажбата на България - купувачите били по-цивилизовани от нас. "Нека мен да ме купи Шекспир или Достоевски!" - завърши тирадата си Бочев (БНТ, "Всяка неделя", 29.06.1997 г.).
Димитър Инкьов, друг чуждоземен български писател, също ни гълча по телевизията. Да се оправяме, щото на Запад "българин" значело "бандит". Заслужаваше си въпроса - САЩ, с бруталното налагане на своя нов световен ред, не постъпва ли бандитски с малките народи, какъвто е нашият. Виняхме реалния социализъм, че ни универсализирал живота. Жилищата ни били еднотипни, дрехите и обущата - също. А какво да кажем сега, когато ни натикват в един съвсем неподходящ за българина калъп?! Те ще учат българина на труд?! Хубаво го е казал проф. Исак Паси: "... благоденстваща Америка не е философска Европа" - (в."Дума", 2.08.1997 г.).
Димитър Инкьов хвърли кал върху едно неоспоримо качество на българина - интелигентността. Стига сме повтаряли, че сме били втори по интелигентност - не сме го били доказали. Да се доказва темата е дълга. Но дори да се фалшифицират пари и да се крадат коли пак се изисква интелигентност.
Истината не е в коефициента на интелигентност. Екологическите проблеми, намалените ресурси на планетата излизат с цялата си сериозност пред човечеството. То наистина трябва да ги решава заедно, но не чрез "нов световен ред", който осигурява на едни охолство, а други обрича на нищетата. Това няма да стане. Светът е разнообразен и многолик - труден за "приватизиране".
В този момент на България са нужни държавни мъже - не приватизатори. Управници-патриоти. Трябва ни нов Петър Берон с "Рибен буквар", нов Паисий с "История...", трябва ни нов глас, който да запее "Мила Родино, ти си земен рай!..."
17.08.1997 г.
(из месечен лист "САТИРА", брой 81, септември 1997 г.)
Пишете ни: iskri@ecn.org