Мат Таиби
Още преди да узнае ужасната истина, средният руснак не те понася, западни консултанте. Не понася да те вижда как влизаш в "Le Gas", за да похарчиш дневните си режийни за обяд, а той в това време носи кефир и някое мършаво пилешко крилце на отчаяното си семейство. Не понася колата ти с шофьор и апартамента ти за 5000 $ на месец, от който се нуждае много повече, отколкото от малкото приватизационни бонове, които сте му отделили. Дори без да е необходимо да го подтикваш, не понася външния ти вид, твоят мизеруващ руснак, не понася нищо твое, защото ти имаш всичко, а той няма нищо...
Опитайте се да си представите какво ще стане, ако този руснак разбере кой плаща за цялото това безочие. Защото истината е, че през последните години Русия подписа заеми от Световната банка за милиони долари - всички отпуснати при условие, че западните консултанти ще бъдат назначени с прекалено високи заплати, за да реализират съответните програми.
Но това не е всичко. Условията, при които се отпускат заемите от Световната банка, предвиждат приложение на икономическа политика, разработена от самата Банка, която винаги е настоявала да бъде сложен край на субсидиите за сектора на енергетиката и селското стопанство. С други думи, Световната банка настоя мизерната заплата на много руснаци да бъде отменена, за да отпусне в същото време прекалено високи заплати на своите консултанти.
Говорим за заеми, не за подаръци. На практика, Русия пое дългове, за да плаща за луксозния начин на живот, който всички ние сме имали възможност да наблюдаваме понякога сред приятелите си. Русия е разбита на парчета; не е в състояние да плаща на полицията си, на армията си, на своите учени и на преподавателите си заплати, достатъчни за да живеят, но по някакъв начин бе изиграна от Световната банка, която успя да я накара да плаща разходите по издръжката на една армия от западни прахосници.
Това е сложна история с противоречиви твърдения, които се преплитат, но не бива да забравяме едно нещо, което никой не оспорва, а именно - че Русия се е обременила с дългове за "милиони долари, а може би и за десетки милиони долари", както твърди бившият директор на Световната банка в Москва - Чарлз Блицър, за да изплаща заплатите на западните консултанти.
За по-задълбочено разглеждане на въпроса все пак, можем да съсредоточим вниманието си върху един конкретен заем от Международния валутен фонд: отпускането на 31 милиона $, предназначени за финансирането на т.нар. "Програма за защита на инвеститорите". Става дума за заема, който най-много от всички привлече вниманието и предизвика яда на все по-антизападно настроената Руска счетоводна палата.
Руската счетоводна палата бе създадена на 11 януари 1996 г. с Президентско постановление. Тя е единствена по рода си сред правителствените организации, поради факта, че не трябва да отговаря пред никого. Изпраща резултатите от своите анкети в руския парламент - Дума, но не получава нареждания от нея. Както Централната счетоводна канцелария при правителството на Съединените щати, има за задача да следи за това - правителствените пари да бъдат изпращани за програмата, за която са предназначени, а освен това, да гарантира разумното и ефикасно харчене на правителствените пари.
Опитите на Счетоводната палата да открие случаи на корупция и разхищение завършиха с различни резултати. Между другото, в първите месеци на тази година Палатата успя да убеди президента Елцин да задържи приватизирането на една от най-големите застрахователни компании - "Росстрах", чийто търг щеше да се организира на неконкуретна основа.
Друго голямо постижение бе запознаването на обществеността с подробностите, свързани с механизма на търговете, предвиждащи замяна на дълговете на предприятията с акции на същите. Въпреки че не успя да анулира тези търгове, Палатата поне даде гласност на някои от най-неблагоприятните аспекти на тези търгове - например, че победителите често използуват правителствени пари, поверени им като упълномощени банки /руското правителство поверява управлението на фондовете от бюджета си на частни банки - б.пр./, за да изпълнят офертите си. С други думи, Счетоводната палата първа направи разкритието, че в действителност правителството е дало назаем пари на частни организации (напр. Uneximbank [банката, която заедно с финансиста Сорос и Deutsche Bank неотдавна купи мнозинствен дял от мощната финансова къща "Связинвест", като по този начин спечели контрола върху цели сектори от руската икономика и върху важни вестници - б.пр.], Menatep), така, че да могат да закупят държавни предприятия на смешно ниски цени - доказателство за това, че държавата е спонсоризирала създаването на една олигархична класа.
В усилието си да разкрие последиците от приватизацията бе неизбежно натъкването от страна на Счетоводната палата на западните консултанти, които изиграха съществена роля в създаването на структурата на много от приватизационните програми. Според главния инспектор Евгений Никулишев едно от първите неща, привлекли вниманието на Счетоводната палата, била заповедта (№ 188), подписана от тогавашния шеф на Комитета по държавната собственост (днес - вицепремиер) Анатоли Чубайс, на 5 октомври 1992 г., с която Джонатан Хай, американски гражданин, е назначен за зам.директор на комисия от експерти в Комитета по собствеността. Заповедта дава на Хай и на шефа на комисията Максим Бойко право на вето върху всички проекти на Комитета по собствеността.
Заинтересувани и до известна степен притеснени от факта, че на един американски гражданин е дадена толкова важна официална длъжност в преразпределянето на руското държавно имущество, Никулишев и колегите му решават в бъдеще да държат под око организациите под влияние на Хай. В началото на лятото на тази година забелязват нещо странно в разпределението на някои от фондовете, идващи от международните помощи. Един от примерите е свързан с една организация, наречена Държавен фонд за защита на инвеститорите.
Създаден непосредствено след скандала с финансовата пирамида МММ с цел да осигури нещо като застрахователна система за жертвите на измамата, извършена в ущърб на инвеститорите, фондът е трябвало да получи част от приходите от приватизацията и да съхранява тези фондове, докато не потрябват за изплащане на жертвите на евентуални измами. Заплатите на служителите на Фонда (които според проверките на Счетоводната палата включват западни консултанти), се изплащат чрез прибягване до заем от 31 милиона $, отпуснат от Световната банка и определен за една обширна програма за защита на инвеститорите. Освен това, на западните консултанти, идващи от Института за икономика, основаваща се на закона (към който принадлежи Хай) и работещи за Фонда, се плаща с пари, заети от Световната банка. Дотук всичко е нормално. Палатата обаче, открива цяла една поредица от странни неща, свързани с Фонда. Като начало, през първите десет месеца от дейността си, започнала през септември 1996 г., Фондът не е изплатил "на никого, нито дори и копейка", според твърденията на Никулишев.
На второ място, парите на Фонда (т.е. приходите от приватизацията, които той държи на съхранение) се администрират от една частна инвестиционна компания с американско управление, наречена "Паллада". Този, който внимателно следи новините, вероятно си спомня, че "Паллада" се ръководи от годеницата на Хай - Бет Хебърт. Именно инвестициите на Хай в "Паллада" доведоха до уволнението му от Harvard Institute for International Development (HILD) [Harvard Institute, чийто председател е известният икономист - либерист Джефри Сакс, е една частна организация, финансирана от правителството на Съединените щати, посредством USAID - вж. по-долу - за разработване на програми по икономическите реформи в Източна Европа. Във връзка с неотдавнашния скандал, в който бе замесен Harvard Institute, българският web-пункт "Искри" публикува на английски поредица материали на адрес: http://www.ecn.org/est/iskri/statii/statija04.htm - б.пр.]. Във всеки случай, странното по отношение администрирането от страна на "Паллада" на парите на Фонда, бе във факта, че финансовата компания е получила договора, според Палатата, на неконкуретна основа.
На трето място, Палатата твърди, че парите, съхранявани от Фонда под ръководството на "Паллада" (около 2,5 милиарда рубли, или приблизително 3,5 милиарда $), са се увеличили само с 2,9% в продължение на 10-месечното съществуване на Фонда. Лихвеният процент на банките през същия период е бил 18%, докато руската борса през това време е постигнала едни от най-добрите резултати в света.
Хебърт отказа да даде интервю за тази статия, а отговарящият за пресата от "Паллада" - Вадим Сосков, отхвърля обвиненията на Палатата, като твърди, че в действителност "Паллада" е увеличила паричната сума на Фонда с 36%. Никулишев продължава да поддържа своята версия за нещата и твърди, че окончателните резултати от неговото разследване бъдат оповестени най-вероятно през тази есен.
Що се отнася до получаването на договора от страна на "Паллада" на неконкуретна основа, Сосков повтаря опроверженията, като твърди, че "миналата година се е провел търг и "Паллада" го е спечелила, тъй като предложила най-ниска комисионна". Проблемът е, че Сосков не помни кои са били конкурентите на "Паллада" в този така съблазнителен търг.
По този начин започва да изпъква една обща картина: разработена е програма за защита на обикновените руски граждани, но единствените, които фактически виждат от парите, предназначени за програмата, са руските и западните служители на Фонда, частната финансова компания с американско ръководство "Паллада", консултантите на ILBE (творение на Harvard institute) и "First Depository", държаща на съхранение ценни книжа за сметка на "Паллада". И всеки долар, който западните представители печелят чрез тази система, идва от руския бюджет, от паричните суми, отпуснати назаем от Световната банка, и от приходите от приватизацията.
И основателката на "First Depository" - Юлия Загачина, и шефът на Фонда - Евгений Ковров, отказаха да бъдат интервюирани за тази статия. Лариса Саладухина, която като ръководител на Центъра за колективни инвестиции контролира всички проекти под покровителството на Програмата за защита на инвестициите, твърди, че не знае никакви подробности по нито един от тези въпроси.
Кои други западни консултанти получават пари от тези 31 милиона $? Някои от сътрудниците на компанията за междуфирмени отношения "Burson- Marsteller" ("B-M"), според Кристин Стейпълс от същата компания, която е отговорник по пресата на Дмитрий Василиев от Федералната комисия за ценни книжа. Стейпълс потвърди, че понастоящем "B-M" има договор със Световната банка, въпреки че казва, че не е запозната с подробностите. Оказа се невъзможно да се научат тези подробности, тъй като ръководството на "Burson- Marsteller" в Москва отказа да отговори на въпросите на "eXile", свързани с размерите на договора на фирмата със Световната банка и с броя на служителите, работещи по този договор. Саладухина, която, междувпрочем, до момента, в който и бе казано, че "В-М" вече бе признала, че има договор със Световната банка, отричаше, че са били назначени западни консултанти в рамките на заема за Защита на инвестициите, заяви, че имало "само трима консултанти от "В-М", и тримата - руснаци". Два източника, близки до "В-М", които отказаха да бъдат назовани, въпреки това потвърдиха, че "В-М" има поне няколко западни консултанта, които работят по договора със Световната банка.
Фактът, че "В-М" има договор със Световната банка, е ценен за нас, тъй като ни позволява да си създадем представа за какви заплати и облаги става дума. От едно изявление, публикувано през миналия месец в "Haper's magazine", на настоящия директор на "St. Peterburg Times" - Мат Бивънс, работил за "В-М" като "Национален координатор на медиите" по програмата за приватизация в Казахстан, става ясно, че "В-М" притежава значителен опит в сдобиването със субсидии и заплати чрез организациите за международни помощи. Като начало, Бивънс ни информира, че "В-М" е сключила т.нар. договор "cost-plus" с Американската организация за международно развитие (USAID). С този договор USAID се задължава да покрие всички разноски на "В-М", с една клауза, предвиждаща прибавяне на 7% към крайната печалба, реализирана от "В-М". " С други думи, колкото повече харчехме, толкова повече печелехме", пише той.
Бивънс, който е бил на 26 години и е имал неголям опит като свовободно практикуващ журналист и пратеник на "АР" и на "LA Times", е назначен от "В-М" възоснова на един телефонен разговор, след който му е отпуснат бюджет от 70 000 $, който само за няколко месеца нараства до 90 000 $. Бивънс описа своя опит, като заяви, че работата му изобщо не се е състояла в организиране на приватизацията, а изцяло се е занимавал с осигуряване непрекъснат приток на средства от USAID. Явният резултат от работата на "В-М" в Казахстан може да се обобщи с реализирането на няколко "сапунени опери" за насърчаване на приватизацията или, ако вземем друг пример, с изготвянето на 5 милиона "приватизационни календари" джобен формат, отпечатани от "В-М" за общата сума от 69 000 $; Бивънс си спомня за един момент на реално действие на "В-М", когато той и колегите му обединяват усилията си, за да получат режийни от 94 $ на ден, на които са имали право служителите на други организации, финансирани от USAID. "За първи път се почувствувах", спомня си той, "като човек, който действува".
Може да се стори, че всичко това няма връзка с Москва и Световната банка. Но нека да вземем под внимание следните две информации: най-напред Блицър се похвали с това, че за разлика от USAID, Световната банка "е готова да плаща пари в повече" за консултантите и затова привлича най-големите таланти, като ни кара да стигнем до заключението, че е малко вероятно служителите на "В-М", работещи за Световната банка в Москва да вършат по-малко и да получават по-ниски дневни режийни, отколкото служителите на "В-М", работили за USAID в Казахстан.
На второ място, когато на Стейпъл бе зададен въпросът какво оправдава назначаването на западни консултанти с високи заплати от фондове на руското правителство, тя отговори: "Ами, те не получават само времето, което им отделяме. Има и осезаеми неща, които са от полза за руското население". Какви например?
"Ами, брошури и книжки. Водим и едно радиопредаване". Радио? Брошури? Та това ли са нещата, различаващи се съществено от календарите и "сапунените опери"? Единствената разлика е, че казахстанците поне са изпитали удовлетворението да доят за известно време американския данъкоплатец, за да плащат на своите актьори, печатари и т.н. В нашия случай, обаче, руснаците плащат сметката за фокусите на консултантите на "В-М". С натрупаните лихви.
Ще се запитате: кой е този луд руснак, който се е съгласил да сключи тези заеми, подарявайки на западните представители съответните високи заплати? Вероятно не е изненадващ фактът, че Дума не е замесена; за заеми, по-ниски от 100 милиона $ не е необходимо одобрението на парламента. В тези случаи специален министерски комитет одобрява заема и този комитет, според Блицър, е бил ръководен от Чубайс в момента, когато е бил отпуснат заемът от 31 милиона $. Трудно можем да си представим, че Чубайс ще попречи на някаква инициатива за заем от Запада; в действителност той има голям дълг към Запада, след като получи стотици милиони долари като политическа подкрепа на приватизационните си инициативи. Той натрупа доста голям опит в тази област през последните години. Явно, след като даренията са започнали да се пресушават, средите, отпускащи помощите, са си казали, че е настъпил моментът да си възвърнат дължимото от Русия.
Логиката
"Милиони долари, а може би и десетки милиони долари. От такъв порядък са сумите, похарчени за изплащане заплатите на западните консултанти", заяви Блицър, защищавайки политиката, възприета от банката, чийто бивш служител е .
Дискусията по който и да е аспект на международните помощи с хората,занимаващи се професионално с тези помощи неизбежно се изражда в прибягване до политически нападки и в разделяне на терена между "Нас" и "Тях, червената заплаха". Блицър ликвидира целия спор за западните консултанти, които получават "помощи" от руското правителство като проблем, повдиган от тези, които се противопоставят на реформите по политически причини.
"Погледнете източниците си", каза той. "Държавната счетоводна палата. Те имат ясна политическа програма, за която всички знаят, че е свързана с линията на комунистите". Обвиненията срещу всеки, който критикува програмите за "помощ", че е с комунистите, е вече позната тактика. Сосков от "Паллада" изигра същия ход, когато му бяха изброени обвиненията на Счетоводната палата. Сякаш никой от тях не се притесни от факта, че една от ключовите фигури на Счетоводната палата е Юри Болдарев - добре известен либерал-антикомунист.
Но Блицър не спря дотук. Продължи, заявявайки, че ако тази статия бъде публикувана, тя " ще бъде добре дошла за олигархи като Черномирдин, Потанин и Березовски", които се противопоставят на свободната търговия и на законната политика, провеждана от Василиев. Дали сред назованите олигархи не включва и Чубайс, който години наред се ползваше с широката подкрепа на Световната банка и на USAID?
"Ами, предполагам, че през последната година и половина Чубайс е работил 90% за Uneximbank и 10% за Василиев", заяви той.
По-нататък Блицър заяви, че е правилно на консултантите да плащат руснаците, тъй като в този случай е по-вероятно те да се вслушат в думите им. Следователно Русия не се е вслушала в думите на консултантите, на които е било заплащано със заетите пари? "Не особено", бе отговорът.
Но тогава, как Джонатан Хай успя да запази позицията си, която му даваше право на официално вето върху приватизационните програми? Не го ли слушаха? "Джонатан бе само едно отделно лице", отговори той. "Аз не съм чул той да е наложил вето върху нещо".
На всичко отгоре, според Блицър бе логично Русия да плаща за западните услуги, тъй като договорите винаги се дават възоснова на конкурс, който гарантира най-добро качество при най-добра цена. Когато го попитахме как това твърдение може да бъде в синхрон с твърденията, според които "Паллада" е спечелила договора без конкурс, Блицър отговори: "Ами, в някои случаи, разбира се, договорите се дават направо. Обикновено това става, когато се отнася за договори с ограничена стойност."
Блицър заяви, че хонорарите на западните консултанти са "потенциален проблем на междуфирмените отношения", но продължи, като подчерта, че става дума за привиден проблем. "Истинският проблем е дали наистина Русия иска икономика като шведската или японската, или, напротив, предпочита да има икономика като турската или китайската; в такъв случай не трябва да назначава западни консултанти. Но ако иска нашия тип икономика, инвестициите за консултации са инвестиции, които ще донесат крайната печалба".
Русия естествено, не искаше икономика като китайската, която през последните двадесет години имаше годишен прираст 10%. А руските земеделци, разбира се, са доволни от факта, че държавата е престанала да им отпуска субсидии, следвайки настойчивите съвети на Световната банка през последната година (по данни от меморандума, изпратен от тогавашния министър на икономиката Сергей Василиев до тогавашния вицепремиер Владимир Потанин, предоставен на "eXile" от Счетоводната палата); явно отпускането на субсидии на западните консултанти е било нещо много по-разумно. В действителност, през годините, откакто Русия бе залята от влиятелни западни консултанти, бе засегната от една от най-дълбоките икономически депресии, невиждани през двадесети век - нещо много различно от "шведския или японския" модел, към който, според Блицър, неговите консултанти водят Русия.
Кога ще настъпи моментът, в който русанците ще престанат да се съобразяват с тази западна линия и ще реагират бурно? Западът изцяло подкрепи Чубайс, като в замяна получи обстоен контрол върху политиката на руското правителство, която бе едно катастрофално престъпление със страшни размери; сега боготвори Дмитрий Василиев, като в същото време иска от руснаците да преглътнат огромните разноски по западните консултанти с цел да бъде продължена политиката на Запада, независимо от факта дали тя е в интерес на руския народ или не. [...]
из "the eXile", 31 юли 1997 г.
Пишете ни: iskri@ecn.org