Кой, защо и как обитава "третия сектор"
Любка ЗахариеваТрадицията
У нас дарителството и взаимопомоща датират още от времето на робството. Без тях не би било възможно съхраняването на българщината - националното съзнание, езика, вярата. Църквите, училищата, манастирите не биха съществували без даренията на богати българи или събирани от народа средства. Да припомним, че разрушеният Рилски манастир е възстановен чрез дарения само 14 години след падането на родината под турско робство. След Освобождението братя Георгиеви даряват нивите си и пари - около 6 милиона златни лева, за създаване на първия университет в България. Храмът "Св. Александър Невски" е построен с волните пожертвования на народа, както и паметникът на Васил Левски.
В навечерието на Втората световна война България разполага със значителен за тогавашните европейски стандарти благотворителен сектор, с любопитна и поучителна биография и дейност, които биха могли да бъдат пример за днешните обитатели на "Третия сектор".
След 1944г. тази институция изпада в немилост по понятни съображения - нейните функции поема социалистическата държава. Едва през 1982 г. се учредява фондация, която е създадена с указ на ЦК на БКП. Структурата й копира западните образци - за разлика от предшественика й, Фонд "13 века България", дейността й е повече събирателска и меценатска, отколкото благотворителна. Носи името на Людмила Живкова и е първата по рода си в соцлагера.
"Третият сектор" днес
Какво представлява "Третият сектор" днес? Специфично американско явление, което през последните десетина години се опитва - не без успех - да стане "общочевшко". И да мине за едно от "великите" социални открития на ХХ век, едва ли не - най-великото. Наричат го още "нестопански", "неправителсвтен". Включва организации, чиято дейност няма за цел печалба, а доколкото развива някаква стопанска дейност, то тя - според Закона - задължително е "спомагателна", т.е. получените от нея средства се използват за общополезни, благотворителни дела. Обитателите на "Третия сектор" изтъкват себе си като помощници на държавата на изпълнението на онези нейни задължения към гражданите, които по различни причини тя не е в състояне да извършва. Макар че на практика действат (извън САЩ!) винаги като опозиция на държавата, докато я размият, а и напълно разградят. Поради това /и не само поради него/ въпреки "филантропичните" заявки, повсеместно, и в световен мащаб, държавната власт се отнася подозрително към рояците "нестопански" организации. Изключения са случаите, когато законодателството на някоя страна облагодетелства "алтруистичните" структури. Причините за тяхното неглижиране коментират особено убедително американките Мари Кларк и Джоан Роулофс.
Според статистическите изследвания на авторитетни международни институти, "Третият сектор" се подвизава в четири основни области - образование, култура, здравеопазване и социални услуги. Те поемат над 80 на сто от всички негови разходи. Любопитно е, че най-големи са сумите за наука и образование, а не за здравеопазване и зоциални помощи. Този "парадокс" се дължи на факта, че дългосрочните стратегии на Главния кукловод целят създаването на "нова интелигенция".
След демократичните революции в Източния блок фондациите, сдруженията и другите подобни образувания се размножиха с патологична скорост. Едно от обясненията за неимоверното разрастване на сектора в страните о Източна Европа през последните няколко години е оставените от държавата безстопанствени територии, в които се настаняват доброволни обитатели - къде с хуманна, къде с твърде подозрителна цел. "Благотворителността" им се изразява в театрални жестове към сираците и мизерстващите, както поради жизнен стандарт на населението и драстичната нравствена несъстоятелност на новобогаташите, така и поради факта, че обслужват чужди политически интереси и международния корпоративен капитал. За пет години приблизителният им брой у нас е над 500. Около 200 членуват в Съюза на фондациите - орган с все още неясен статут и функции. Чрез него, обаче бяха финансирани проекти, които под формата на научни изследвания изнесоха подробна информация за състоянето на българската армия, дипломация, образование, икономика, култура. Добре платени млади учени, много често под вещото ръководство на тоталитарни ветерани, разголиха националната плът и гордо я показаха на любознателните.
Разбира се, криминалните характеристики не изчерпват образа на благотворителния сектор у нас в най-ново време. Съществуват много организации с истинска алтруистична дейност. За съжаление, повечето от тях разполагат с мизерни средства и работата им е с ограничен обхват.
Кой пълни портмонето на Сектора
Легендата за частното дарителство като главен източник на приходи, естествено, е само за наивници. Защото фактите показват тъкмо обратното - то заема едно от последните места. В пребогати страни като Япония е само 1 на сто, а в Германия - 4 на сто. Неубедително звучи и твърдението, че лъвският пай идвал от такси и продажби, както и от подаянията на държавата, макар че за "Отворено общество" в България, например, в подобно твърдение има и немалка доза истина. У нас, както и в цяла Източна Европа, както и в Латинска Америка, и в целия Трети свят, Секторът се финансира от външни, т.е. чужди източници. Това са легални институции като Световната банка и Международния валутен фонд, програмата "ФАР" към Съвета на Европа, разни тайни ислямски организации, подразделения и дъщерни формирования на ЦРУ, международния корпоративен капитал.
Всъщност, въпреки неимоверните усилия на социолози и статистици, никой в България не знае дори с най-условна приблизителност какви са авоарите на "Третия сектор", от кого и за какво се разпределят. Това неведение се дължи колкото на юридически хаос, толкова и на апатията към съотвените организации - и от страна на държавата, и от страна на обществото. На пръсти се броят организациите, подложени на финансов контрол от държавните органи. А там, където такава процедура се извършва, тя е повъхностна, ревизорите не са в състояние да проследят движението на нелегитимираните суми. Данните за финансовото състояние на фондациите и сдруженията, изнесени в справочника, издание на "Отворено общество" в 1995 г., според специалистите, са повече от съмнителни. Другояче не може и да бъде при условията на безотчетност и безконтрол.
Над Закона и без задължения
От такъв статут се ползва "Третият сектор". Поне в България. България е рай за фондациите! Особено след като напълно и изцяло бе отменено прословутото Постановление № 76.
Материалната база на Сектора е по-законспирирана от държавна тайна - проблем, който тревожи и развитите западноевропейски страни. Дори в родината на Сектора - САЩ, до 80-те години е липсвала елементарна информация за общото му състояние и подвизи. Тук се явява т. нар. "парадокс на Сектора" - нарича себе си "граждански", гражданството тъне в пълно неведение за него и то неведение, което Секторът съзнателно поддържа. Всъщност Секторът е социален феномен, призрак, който по свое трансцендентно усмотрение се появява ефективнопред обществото и по същия непредсказуем начин се укрива от хорския поглед.
Може би едиствено във Франция, съществува специализиран орган - междуведомствен, наречен Агенция за социална икономика, който наблюдава развитието на Сектора. Но френското изключение потвърждава правилото - "нестопанският" сектор действа в ситуация на юридическа мъгла.
Прегистрирането на съответните организации е феноменално лесно в страните на общото право. Докато в онези, които са зависими от гражданското право, съществуват някакви препятствия. У нас, въпреки наличието на гражданско право, пречките са лесно преодолими, което обуславя и съществуването на множество благотворителни креатури. Докато например в Япония създаването на нестопански структури се смята за привилегия, която се предоставя от държавата, в зависимост от преценката на оторизираните органи дали фондацията е полезна, или е вредна за нея.
Следващото общо за повечето страни "поведение" на "нестопанските" организации е тяхното отявлено нежелание да бъдат "зависими" или съобразяващи се с държавата. Те отстояват не толкова своята самостоятелност, колкото стремежа си да изпълняват функцията на държава в държавата, която да действа на масонско-мафиотски принцип - осезаемо, но невидимо, чрез средства, които целта оправдава и, разбира се, от позицията на силата, в случая - чрез всемогъществото на парите.
Нестихващ раздор между Сектора и Държавата предизвиква и проблемът с данъчните облекчения. Такива облекчения - и то прекомерни, у нас съществуваха, докато се установи, че стотици фирми, регистрирани като благотворителни организации, въртят търогвия на пълни обороти, без да плащат такси, данъци и мита. Естествено, държавата се обиди и ги обложи на общо основание. Тогава фирмите се отказаха от благотворителната мимикрия, затова пък фондациите добиха правния статут на фирми, което в някои случаи е несправедливо. Да се събират пари от фондации като "Сирак", или "Борба с рака" е, меко казано, безчовечно.
И действително, у нас се върти голям бизнес под формата на фондации. Нека само си припомним скандала "САПИО", бурите в Парламента и това как шефът на "САПИО" Ясен Златков спокойно си отпътува в САЩ, а замесеният в него Иван Костов днес щастливо си премиерства. За тази афера тук-там още си спомнят, но не се е чуло да се води следствие. Междувременно, холдингът "САПИО" бе разформирован и няма юридическо лице, което да понесе отговорност за икономическите му престъпления. Подобни примери напълно оправдават израза "предприемачите на Третия сектор".
А иначе, предприемач в благородния смисъл на думата е необходим на всяка истинска фондация - личност, която да предприема нещо в името на идеалната цел. Защото дори когато едно дело се върши безкористно и себеотдайно, за да добие значимост не може да не е подплатено с финансови средства.
(от в. "Нова зора", брой 29, 9 семптември 1997 г.)
Пишете ни: iskri@ecn.org