Милена Бойчева и Любка Захариева
(по материалите на Джоан Роулофс и Ан-Мари Кларк)
--------------------------------------------------------------------------------------------------------
Предмет на изследването са фондациите, които действат в самите САЩ. Създават се, наблюдават се и се ръководят от упрвляващите и елита. Твърдят, че са демократични институции, но всъщност са безкрайно бюрократизирани и институционализирани. Основният им похват за действие е лобирането, което според Роулофс е изтънчена форма на корупция. Лобират в правителството, като корумпират.
Свързани са с корпоративния капитал, той ги поддържа финансово - всяка голяма корпорация има своите фондации. Целта е зад маската на псевдофилантропията да се запази общественото статукво. Харчат огромни средства уж за да изучават "проблемите" на обществото. Но никога не посочват истинската причина за тях, защото те са в основата на системата, а целта на "неправителсвените" организации е тъкмо обратна на това - създадени са, за да легитимират съществуващия обществен ред.
Защо се насочват към образоването, културата и благотворителността? Защото всяка дейност лесно може да бъде сведена до една от трите сфери и освен това, постига се най важното - манипулация на интелигенцията и общественото мнение. За целта се подкрепят частни училища, частни колежи и университети, културни институти, болници. Така системата се легитимира много успешно, а и се решават твърде сполучливо още няколко въпроса: проблемът с безработицата в сферата на образованието и културата, притъпява се съзнанието на най-будната социална група, държи се в доволство и подчинение средната класа. Хвърлят се много пари, за да се насърчават тези хора за участие в псевдоблаготворителност и шумни обществени изяви, като ходене по коктейли и партита, благотворителни вечери, балове. Така се подава и материал на рекламната индустрия, а на обществото - зрелища.
Големите фондации като "Форд", "Рокфелер", "Карнеги" искат да направят света безопасен за корпоративния капитал и на всяка цена да осуетят преразпределението на богатсвото и властта. Те са родени под натиска на реалния социализъм в Източния блок: задачата им е да предпазят "демокрацията" от "комунистическата зараза". Благотворителността им трябва да прикрие, че бедността е продукт на обществената система, коята дава голямо богатство на малко избрани".
Много от тези фондации действат и като международни. Те оправдават агресията на американския империализъм в Латинска Америка и навсякъде по света като изтъкват пред световната общественност нарушаването на човешките права, екологични проблеми, които са параван за намесата им. Вербуват политическия елит на Третия свят още от колежите и университетите, като раздават стипендии, спонсорират семинари, конференции, обучение в чужбина. Създават "програми" и "проекти", чрез които да обхванат всички млади хора, привличат с щедро финансиране, с пътувания, с обществената популярност чрез медиите.
В изследването си Роулофс се спира много подробно на дейността на големите фондации с бедните, гетата и провинцияата на САЩ. През 60-те години (след победата на Кубинската революция) са похарчени милиони долари, твърди тя, от фондации, корпорации и правителство (дава много примери), за да се овладеят протестните и антимпериалистическите движения и проникването на комунистическите идеи. Документи на ФБР показват, че са създадени организации на чернокожите с цел да шпионират други организации на чернокожи. Дават се много пари на различни граждански организации под формата на спонсорство за техни срещи, конференции, пътувания, Целта е да ги контролират, манипулират и корумпират. Това обслужва и интереса на елтиа - привидно да съществуват "масови" движения, които обаче в действителност си остават локални и по същината си безобидни, да отклоняват вниманието от истинските проблеми и социалното недоволство и като са обвързани финансово, да бъдат зависими от своите спонсори. Освен това, тези псевдоплуралистични организации са много удобни за ползване в зависимост от политическите нужди на елита.
Под ръководството на Форд и Рокфелер през 1967 г. е създадена организация, която да "превърне черната сила в черен капитал". Тя финансира програми със специална цел - да бъдат купени лидерите сред чернокожите; да се стимулира избирането на чернокожите служители, но така, че това да не е заплаха за структурирането и разпределението на властта. Рокфелеровата фондация поддържа близки отношения с Мартин Лутер Кинг-баща. Но когато Мартин Лутер Кинг младши прави грешната самостоятелна стъпка, е убит. Тогава пък бил създаден "Кинг-център" за специална работа с младите чернокожи. Той действа в пряка връзка с въоръжените сили и Департамента за защита на САЩ. В него се провеждат образователни семинари за "решаване на конфликти", и "как да гласуваш", а също и "как да празнуваш рождения ден на Мартин Лутер Кинг"!...
Разбира се, подкрепят се и някои радикални организции, но спорадично и символично. Вградени в общата структура на контролираните организации, те и без друго се губят. Толерират се организациите, приемливи за елита, а се пренебрегват тези, които заклеймяват империализма, расизма и системата. Понякога се подкрепят отделни техни проекти, като опит да се отлонят от опозиционния път. Но най често се оставят да атрофират и агонират от липсата на средства. Тези, които са с "неконструктивни и неразумни тенденции", се дискредитират и елиминират от самото ФБР. Роулофс подчертава, че "репресивната тактика" спрямо такива организации не е достатъчно проучена. Тя обръща специално внимание на връзките между известни "неправителствени" организации, ФБР и ЦРУ.
Съществуват и частни организации с идеална цел - признава тя, но те са малки, неизвестни, никой не им обръща внимание, дори левите политически сили. Влиянието им е незначително, защото е незначителен капиталът им. Има и множество такива, възникнали за собствено облагодетелстване - лично и фамилно (да се избегнат данъците, например), т.е. очевидно антисоциални.
В заключение Роулофс пише: "Моята цел бе да покажа, че това, което се размахва и показва за "плурализъм", е повърхностно... Това, което се нарича "Трети сектор" и което би трябвало да е връзката между държавата и частния бизнес, е само другото лице на корпоративната цивилизация... Че парите не са по-малка власт, когато се дават за финансиране на "филантропия".
***
Ан-Мари Кларк, "Джърнъл ъв интернешънъл афеърс", Ню Йорк, 1995 г.
"Неправителствените организации и тяхното влияние в международното общество" (резюме)
Предмет на изследването са международните американски фондации. Според Кларк всички те работят, по правило, в разрез с националните интереси на съответните страни. Радетели са на общи нови "ценности" - глобализация на света, "отворени" общества и други подобни. Между държавата и сектора съществува фундаментален конфликт поради тайните и користни намерения на последния, обслужващ чужди интереси, и поради амбициите му да измести държавата по същество, да я направи зависима и манипулирана от него.
Характерно за тактиката и стратегията им е, че първо влизат в страната като контролирани от държавата, за да престанат да се съобразяват с нея много скоро. За целта лобират хора от правителството, привличат в структурите си авторитетни и популярни лица и чрез тях манипулират общественото мнение в своя полза.
За да бъде още по-успешен, натискът им върху държавите, които се опитват да водят собствена политика, лобират по същия начин и във всички по-големи и авторитетни международни организации, като ООН, Съвет на Европа - нещо много съществено и характерно в подхода на "филантропичните" организации. Това всъщност е основен метод в тяхното действие - чрез длъжностни лица и каналите на организации като ООН и Съвета на Европа успешно да се вместват във вътрешните работи на страните, нарушавайки несъмнено техния суверенитет. Най-застрашени са държавите - предупреждава Кларк, които позволяват обществото им да бъде убедено в това, че съответни "неправителствени" организации имат идентични интереси с тези на някои международни институции.
Конкретните примери на Кларк са дейността на "Амнести интернешънъл" и подобните на нея "неправителствени" образувания по охраната и защитата на човешките права, както и множеството екологични такива за охрана и защита на природата с поле на изява Латинска Америка: Мексико, Бразилия, Уругвай и др. Примерите са изключително интересни и поразително идентични със ставащото пред очите ни днес в България.
Ан-Мари Кларк привлича вниманието и към една друга много характерна черта от същността на т. нар. "неправителствени", "нестопански" организации. Всички те съществуват уж на доброволни, обществени начала, но без изключение имат толкова ограничен и така високо платен щатен апарат, който никоя от държавите на чиято територия действат, не могат да си ги позволят. Същото се отнася и за средствата, с които разполагат. Нещо повече, тя цитира шефа на Организацията по човешките права към ООН в Женева, който споделя, че оглавяваната от него организация разполага с по-малко от едно на сто от бюджетните средства и по-малко от 0,75 на сто от хората на ООН, което е много по-малко от средствата и персонала, с които разполага "Амнести интернешънъл". "А ние сме тези, които трябва да се занимават с човешките права! Това е просто смешно!" - възкликва той.
В цяла Латинска Америка тези "неправителствени" организации, според Кларк се субсидират изключително от Световната банка. Как става това, тя обяснява с един пример от Мексико. През 1992 г. така популярната у нас днес Световна банка отпуска заем на Мексико, при условие, "мексиканското правителство да си сътрудничи с американските "нестопански" организации". Идентичен е случаят и с Бразилия.
Дали пък тук не е отговорът на въпроса, как така нахлуха на талази в българското правителство служителите и "експертите" на "Отворено общество"!...
-----------------------------------------
Резюме: Милена Бойчева, Любка Захариева (из "Нова зора")
Пишете ни: iskri@ecn.org