на Ноам Чомски
Предговор на Георги Константинов Георгиев (преводач)
Представената на вниманието на читателя книга се нарича "ПЕТАТА СВОБОДА" - "едиствената, която има значение; тази, която (както казва нейният автор Чомски) Рузвелт е пропуснал да включи в своята Атлантическа харта; правото на САЩ да грабят и експлоатират страните и народите от всяка точка на планетата.
Роден през 1928 г. в град Филаделфия, САЩ, Аврам Ноам Чомски е световнопризнат лингвист, професор в Масачузетския технологически институт...
Но Чомски е не по-малко известен с аргументираната си критика и безкомпромисната си позиция срещу имперската политика на САЩ във всички райони на света - от Африка и Азия, до Южна Америка и Балканите. Регистриран е в картотеките на службите за сигурност на "страната с неограничени възможности" като враг на Капитала и неговата Държавна машина.
В днешната "велика епоха" на проституиране на интелигенцията гражданската позиция на Чомски му прави чест и контрастира с недостойното поведение на отечествените ни "интелектуалци", които продават първородството си за копаня казиионна леща. Вчера те присъединяваха гласовете си към официалния хор, за да закелймят "кървавите престъпления на американския капитализъм". Днес същите възхваляват същия този империализъм и неговия помощник на Балканите"...
Духовната пустиня, в която вече четвърта година ни разхождат следдесетоноемврийските правителства на лукановци, поповци, филипдимитровци и беровци, беше създадена от диктатурата на георгидимитровци, червенковци и живковци. Но истината няма да бъде пълна, ако не кажем, че унищожаванието на цвета на българската интелигенция започна още при Кобургите. В известен смисъл "пролетарската" диктатура само довърши тяхното дело. Днеска "в Гренада е мор". И въпреки просветеното мнение на последния български държавен глава, аз мисля, че никога, от век и половина насам, тая интелигенция не е достигала такова дъно на нравствено падение и творческо безплодие. Като че ли за нашите времена Некрасов е написал: "Били са и по-тежки, но по-подли - никога!".
Това е още една причина да привлечем вниманието на българския читател върху нравствените и гражданските позиции на Чомски. Те са в пълен контраст с тези на нашите "интелектуалци", които от десетилетия се въртят като просяци или придворни около банкетните софри на "върховната власт". И днес, както във "времето на тоталитаризма", те служат на силния на деня, на "плащащия в брой". Затова заплакаха за "свободата" на кувейтските шейхове, затова се възмутиха о шовинистичните и националистични варварства на един Саддам Хюсейн, затова изобличават полицейския садизъм на Милошевич или изпращат "сини каски" в... Камбоджа. Но от тях не се чу и няма да се чуе нито дума за терора на турската държава срещу кюрдите и още по-малко против световната имперска политика на новите им господари от Вашингтон. Напротив, същата готовност да продават и предават народа, същата изпълнителност на всякакви мръсни поръчки, същата живковска сервилност, угодничество и челобитие. Само "идеалите" са сменени - вчера беше "марксизмът", днес е "либерализмът"...
Ще направим преглед на някои от типовете модели на американската външна политика... Първият принцип е, че външната политика на САЩ се планира, за да създаде и поддържа един международен ред, в чиято рамка американските компании могат да процъфтяват. Един свят на "отворени общества"... "Отворените общества" в истинския смисъл на думата са общества, които се отварят за икономическото нахлуване на компаниите и политическия контрол на САЩ...
Сегашната употреба на термина "демокрация" в американската риторика означава една система на управление, в която елитни елементи, базирани върху класата на гешефтарите, контролират държавата благодарение на доминращите си позиции, докато населението е пасивен зрител... Народното участие във вземането на политически решения се разглежда като сериозна заплаха. Не като крачка към демокрацията, а като нейна "криза". Този проблем, който се поставя пред САЩ и сателитите му, дава простор на мерки, които ескалират от организираните пропагандни кампании на масмедиите до създаването на ескадрони на смъртта...
Казаното означава, че за по-голямата част от Третия свят (може да прозвучи жестоко, но е точно) основната цел на външната политика на САЩ е те да си гарантират свободата да грабят е експлоатират. Другаде описах това като "петата свобода", която бе пропусната от президента Рузвелт, когато той прокламира с Атлантическата харта знаменитите "четири свободи", представени като главни цели на западните съюзници във Втората световна война: свобода на словото, свобода на религиите, освобождаване от нуждите и освобождаване от страха... Във възприятията на американските управляващи, на които не им липсва далновидност, светът е населен с врагове на тази "пета свобода", които искат да ни лишат или ограничат в свободното упражняване на нашето основно право да грабим и експлоатираме.
****
Американската хегемония върху международната система обяснява защо не могат да се намерят никакви следи за американската агресия срещу Южен Виетнам в писаната история. В официалната история може да се намери само "защитата" на Южен Виетнам от храбрите американски момчета... Тази агресия никога не бе осъдена от ООН, нито призната за такава... САЩ, Западът и по-голямата част от намиращия се под контрола им свят не приемат, че е имало американска агресия в Южен Виетнам...
Тези факти, мисля аз, все пак заслужават да бъдат запомнени от онези, които искат да разберат западната култура, западните интелектуалци и господството на САЩ над света...
Урокът от Виетнам, преподаден с изключителна бруталност и невиждан садизъм. е, че тези, които се опитват да защитят своята независимост срещу Жандарма на света, могат да платят твърде скъпо. Много движения и народи понесоха подобни уроци, между тях и тези от Централна Америка...
В определени случаи фашистите бяха врагове, в други - приятели. Това зависеше от ролята, която те играеха по отношение на "петата свобода". Така в Азия фашистка Япония стана враг през 30-те години поради начина, по който тя реагира на фактическото си изключване от имперските системи (британската, холандската, американската), създавайки една зона на съвместно процъфтяване в Източна Азия. Зона, до която тогава САЩ имаха съвсем ограничен достъп. Обратно, полуфашисткият диктатор Маркос, поставен на власт във Филипините през 1972 г. с помощта на САЩ, беше и си остана "приятел" чак докато поддържането му стана невъзможно. Той бе третиран като приятел, понеже защитаваше твърдо "петата свобода", анулирйки всички мерки, които биха осигурили контрола на филипинците над собствената им страна и ресурси...
САЩ се заеха с работата там, където нацистите я изоставиха, и беше съвършено естествено да използват старите и опитни специалисти в борбата със съпротивата. По-късно, когато ще стане невъзможно да бъдат защитавани срещу съдебните процеси и възмездието в Европа, много от тези скъпоценни "професионалисти" ще бъдат прехвърлени в САЩ или Латинска Америка с помощта на Ватикана и фашистващи кюрета...
Из едно секретно проучване, осъществено от Министерството на отбраната на Роберт Макнамара:... След като американският контрол е твърдо установен и ръководителите на хунтите са усвоили "разбирането и възприемането на американските цели", може да бъдем сигурни, че "гледната точка на военните" ще отразява предпочитанията на североамериканския "Голям брат" в изпълнението на "главната му роля" на гарант и че "демокарцията" ще функционира в границите, поставени от Господария на хемисферата... Документът непрекъснато подчертава опасностите от "национализма" и "неутралитета", които могат да възбудят "винаги присъстващия ендемичен антиамериканизъм" и противопоставянето на американските икономически интереси...
На един брифинг, даден за "нашите" посланици в Латинска Америка през 1950 г., пък се казва: "Крайният отговор може да изглежда неприятен, но... ние не трябва да се колебаем да апелираме за една полицейска репресия, упражнена от местното правителство. В това няма нищо срамно, тъй като комунистите по същество са предатели... По-добре е да имаме един силен режим на власт, отколкото едно либерално правителство, което е мекушаво, толериращо анархиятаа и инфилтрирано от комунистите..."
Главен враг бе винаги "туземното население", което има възмутителния стремеж да се поддава на странни и неприемливи идеи относно използването за свои цели на собствените си ресурси... Други също не разбираха своята функция вътре в световната система и трябваше да бъдат надлежно дисциплинирани; в терминологията на американската политическа теология те са "комунисти"... Една престижна изследователска група на фондацията "Уудроу Уилсън" и Националната асоциация за планиране обясняваше през 1955 г. с наивност и прецизност значението на термина "комунист" - главната заплаха от комунизма, подчертаваше изследването, произтича от икономическото преобразуване на комунистическите страни по начин, който намалява тяхната роля и възможности да станат допълнение на западните индустриални икономики... Това е една добра дефиниция на думата "комунизъм", използвана и днес в американските политически речи. В резюме, "комунисти" са тези, които се опитват да използват совствените си ресурси за свои цели, влизайки по този начин в конфликт с правото да се граби и ескплоатира, което е централно ядро в доктрината на американската външна политика. Съединените щати са антикомунистически изобщо и антифашистки селективно...
****
Нито "анархията", нито т. нар. "комунизъм", "социализъм", радикална демокрация или национален капитализъм, който може да поеме някакъв независим път, не можеха да бъдат толерирани. Ето заплахите, които трябваше да бъдат запрени, а не "съветската агресия"...
(из: Ноам Чомски, "Петата свобода или власт и идеология", превод Героги Константинов Георгиев, Изд. "Агато", София, 1996 - публикуван в "Български писател", 17-23 септември 1997г.)
Пишете ни: iskri@ecn.org