ISKRI



Един глас от пражкия ъндърграунд - "политически" стихотворения на Егон Бонди


Чешкият философ, поет и белетрист Егон Бонди (псевдоним на З. Фишер) е роден в Прага през 1930 г. Още съвсем млад, непосредствено след Втората световна война, започва да пише стихове . Негов учител е чешкият поет-сюрреалист Завиш Каландра, осъден няколко години по-късно при един от процесите срещу "държавните изменници" на смърт чрез обесване. През 1949-50 г. Бонди, заедно с писателите Бохумил Храбал, Иво Водседялек, Яна Черна и с художника Владимир Боудник създава нелегална група, която при изключително трудни условия редовно публикува първия по рода си в цяла Източна Европа самиздат - изданието "Pulnoc" ("Полунощ"). Без да има представа за това, поради пълната изолация от страна на комунистическия режим, групата създава редица произведения, много близки до творбите на американската "Beat generation". През 60-те години Бонди публикува няколко важни философски съчинения, сред които трябва да споменем преди всичко "Утеха от онтологията". Верен на своите революционни, марксистки и антисталинистки позиции, Бонди не приема положително "Пражката пролет" от 1968 г., тъй като я счита само за повърхностна промяна на един режим, който трябва да бъде съборен изоснови. През 70-те години Бонди тясно сътрудничи с "The Plastic People" (за групата вж. "The Plastic People": рок и дисидентство) - най-популярната, системно преследвана от режима чешка рокгрупа, и с поети-музиканти като Магор, Брабенец и Заичек, свързани с нея, които, както и самият Бонди, пишат нейните текстове. Групата посвещава своя най-известен албум - "Egon Bondy's Happy Hearts Club Banned" на писателя. През тези години Бонди създава някои от своите най-забележителни произведения, сред които романа "Инвалидно братство" и поемата "Дневник на девойката, която търси Егон Бонди". През 1976 г. режимът окончателно забранява рокгрупата и арестува някои от членовете и. При организирането на подписката за освобождаване на арестуваните се ражда едно от най-важните в Източна Европа дисидентски движения - "Харта 77". Въпреки че Бонди винаги взема активно участие в опозиционната дейност срещу комунистическия режим, отказва да подпише "Харта 77", тъй като счита, че нейните най-видни членове работят за реставрацията на капитализма. През 80-те години - труден и тъмен период за чешкото общество, Бонди остава отправна фигура и за най-новото поколение чешки поети от пражкия underground като Плацак и Топол. В навечерието на промените през 1989 г. Бонди, заедно с още един известен дисидент - Петр Ухл, е сред основателите на движението "Лява алтернатива", като активно се противопоставя на политиката на новия капиталистически режим. През 1993 г. се премества в Словакия и става лектор по философия в Братиславския университет. През последните две години издава голям брой нови творби, сред които трябва да назовем cyber-punk романа "Сайберкомикс", "Северин" и др.

Тук ви предлагаме няколко "политически" стихотворения от 1950 и 1990 г. заедно с едно особено пророческо стихотворение от 1974 г.

(Стела Ковачева)

****


Тъкмо четях новината за процеса срещу държавните изменници
когато ти дойде
След миг ти се съблече
и когато легнах до тебе
както винаги беше приятна

Когато си тръгна
привърших четенето на новината за тяхната екзекуция

                  1950


Годишнина от Октомврийската революция

В деня на 32-годишнина
от Великата октомврийска социалистическа революция
ударниците от ЧКД Соколово
преминаха на твърда норма
Брашното бе освободено от купонната система
Бе издаден нов наказателен кодекс
Другарят Каганович
произнесе реч за мира
Ти беше болна от грип
и накрая спах с тебе.

                  1950


Без Сталин нямаше да има Ленин
                  1950


Подчертайте верния отговор:

Поговорката
Който копае гроб другиму сам пада в него
означава

1) че човек става жертва на собствения си труд
2) че не трябва да копаем гробове
3) тежката съдба на работника при капитализма


Национализацията на промишлеността бе извършена

1) за да живеем всички добре
2) за да трябва всички да работим
3) за да можем да строим социализма


Обичаме генералисимус Сталин

1) защото има мустаци
2) защото не е троцкист
3) защото и той ни обича
4) защото обичаме всички руснаци


Другарят Клемент Готвалд стана президент

1) защото беше генерал
2) защото знае руски
3) защото пристигна с г-н президента Бенеш


Световно известният филм "Падането на Берлин" е

1) цветно ревю
2) опера
3) напрегнат холивудски филм на ужаса
4) шедьовър на съветската кинематография


Прочутият Карл Маркс е бил

1) евреоболшевик
2) играч от футболен клуб "Арсенал"
3) основател на социализма
4) шеф на ГПУ

                  9.11.50


24.Х.1974
Още 10 години ще продължи този патриархален режим на ДС
и после ще настъпи какафония
докато не направят СССР на пух и прах
Та защо да не мога да пиянствам
като след това изобщо няма да има живот
като изведнъж ще полетим към обятията на Западна Германия
за да имаме и ние резервна армия на безработните
за да може и нашият елит да живее преохолно
и за да и у нас всеки който си поизволи да мисли политически
да бъде заклеймен като комунистическа курва чиято уста трябва да бъде запушена

Защо тогава да живеем още повече от 10 години
и защо да не се нафиркаме
особено когато това ме утешава
"Маоистката" федерация на източноевропейските държави
никога няма да се превърне в реалност дори и да се боря за нея с десет ръце
Това е само една мечта
макар и да е единствено правилната
мечта за правда и свобода
- но само изпарение на мозъка ми

И жалко за всички онези които мечтаят за същото
                  1974



Още не бе се видяла революция
която да се извърши при такава тишина като последната
седмица викаха на Вацлавския площад
а някои дори и четиринадесет дни
Еуфорията издържа три седмици
антикомунистическата кампания имаше най-дълъг живот
издържа половин година до изборите и има надежди да оцелее
Неочаквано малка група писателчета написа тържествени стихове определено с ниско качество
появиха се няколко "осмиващи и публично осъждащи" колажа
и редица карикатури
Сред хората не се появи нито един анекдот
унили фолк певци и вечно модерни популярни творци пеят
все едни и същи песни
и само интелектуалците публикуват своите героични мемоари
за 21.8.1968 г.
и за мъченията когато не можеха да публикуват и бяха
принудени известно време да бъдат работници
като при това успяха да не прекратят събиранията си!
Новото поколение вече е трезво ориентирано:
последните 40 години не съществуват и пред нас стои
ясно и трудно бъдеще
несвързано с нищо
Ще бъде то - както го предчувствам - кратко
Скоро ще започне да се преобръща
като тенекия закачена на котешка опашка
вързана с какафониите на един разделен свят
между тези които печелейки не спечелиха и сега търсят
къде е избягала победата
и тези които накрая обират пешкира заради всички
и винаги това са бедняците по целия свят
И ако не искат да се предадат
ще видим зор
и ние, сгушени зад печката

                  края на юли 1990 г.


Не за пръв път в живота
съм принуден да пиша стихове
които не са стихове
Когато преди четиридесет години
исках да съобщя на оглупялата младеж от Комсомола
че съветският режим е фашизъм
трябваше да го кажа ясно и категорично
Поезията е сериозна задача
и не винаги може да носи само красота
Трябва също навреме
да ритне хората по задника

                  9.10.1990

(превод: Стела Ковачева)




Home

Пишете ни: iskri@ecn.org