Предположението, направено напоследък, за налагане на нови икономически санкции срещу Югославия, във връзка с тежките репресии в Косово, предизвика сериозно безпокойство не само в Белград, но и във всички съседни страни, които се мобилизираха в дипломатическо отношение, за да предотвратят прилагането им. През последните години темата за ембаргото бе разглеждана твърде повърхностно както от медиите, така и от пацифистичните организации. В повечето случаи санкциите срещу Югославия бяха представени само като формална мярка, която лесно може да се заобиколи и следователно, не трябва да се взема много насериозно. Един по-задълбочен анализ, обаче, разкрива доста по-драматична ситуация. Размерите на драмата (която е по-правилно да се определи по-скоро като планирано престъпление), предизвикана от санкциите, не може да се омаловажат от предполагаемото им качество на "твърди, но справедливи мерки", по две прости причини: на първо място, става дума за мерки, взети от ограничената група на великите сили - постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН с абсолютно право на вето ( все едно в Италия законите и наказанията да се решават от съвет, съставен изключително от представители на правителствената коалиция, който в същото време да упражнява абсолютен контрол върху магистратурата и полицията!), на второ място - санкциите сериозно засягат народите на страните, срещу които се прилагат, както и на съседните държави, но не и техния елит (както доказват случаите със Садам Хюсеин, Милошевич, Кадафи и Фидел Кастро), който в повечето случаи извлича лична полза.
"Notizie Est"
1 част
Санкциите не са новост за балканските държави. От Първата световна война до 1992 г. в района са приложени осем пъти, три от които - срещу Югославия [...]. Санкциите са наложени [от Лигата на нациите] срещу Югославия през 1921 г. с цел да се запазят границите на Албания, определени през 1913 г. и да бъдат спрени опитите на Югославия за завладяване на територии, отпуснати на Албания от Лондонската конференция. [През 1925 г.] е взето решение за прилагане на санкции срещу Гърция, за да бъде принудена да се оттегли от граничните зони с България, окупирани от нея. [...] През периода 1948-55 г. Съветският Съюз наложи санкции срещу Югославия в опита си да я застави да се върне в съветския блок и да дестабилизиора режима на Тито. Пак Съветският Съюз, с подобни политически цели, наложи санкции на Албания в периода от 1961 г. до 1965 г., за да дестабилизира правителството на Ходжа за наказание поради неговото съюзяване с Китай. Румъния също бе обект на санкции от страна на Съветския Съюз заради независимата си икономическа политика (1962-63 г.). През 1975 г. Съединените щати постановиха ограничени санкции срещу страните от Източна Европа, за да ги заставят да либерализират емиграционния режим за евреите. Китай също счете за необходимо да приложи санкции на Балканите, наказвайки Албания за нейните антикитайски позиции през 1978- 83 г. През 1992 г. Обединените нации наложиха санкции на нова Югославия заради намесата и във войната в Босна.
[...]
Пресметнато е, че след едногодишни санкции (от средата на 1992 г. до средата на 1993 г.) загубите по отношение на доходите на нова Югославия възлизат на около 25 милиарда долара, а националният доход на глава от населението е намалял десет пъти, спадайки от около 3 000 $ на 300 $. През горепосочения едногодишен период цената на хляба се е увеличила 800 пъти, като същевременно цената на прясното мляко е нараснала над 1000 пъти. През посочените дванадесет месеца брутният национален продукт е спаднал с 12 милиарда $, като същевременно обемът на външния обмен е намалял с 9 милиарда $, а промишлената продукция през първите пет месеца на 1993 г. спрямо същия период на 1992 г. е спаднала с 40% (RFE/RL Newsbrief, 24 - 28 май 1993 г.). Половината от работната сила е без работа. Според Центъра за икономически проучвания в Белград 97 % от населението живее на границата на бедността (RFE/RL Newsbrief, 14 - 18 юни 1993 г.). Освен това, за закупуването на същия пакет блага, за който през 1990 г. е била достатъчна едномесечна заплата, сега са необходими три и половина такива. [...] Значителен брой големи фабрики са закрити [...], оставяйки без работа много хора (като в същото време стотици хиляди работници получават намалени заплати или не получават никакви такива). Големи промишлени комплекси като текстилният завод в Клуз например, уволниха хиляди работници, прекъсвайки дейността си, поради това, че продукцията им е била предназначена най-вече за износ. През периода на прилагане на санкциите производството на памук на завода се е равнявало едва на 15% от неговия потенциал, текстилният сектор - на 20%, а конфекцията - на 40%. Касае се за явление, дължащо се отчасти на липсата на вътрешни пазари, на които да се реализира продукцията ("Време", 3 май 1993 г.).
[...]
Санкциите предизвикаха разруха и от хуманитарна гледна точка: на населението се отказва основно медицинско обслужване поради липса на лекарства и лекарствени доставки. Не се правят рентгенови снимки, анестезии изобщо не се намират, доставките на антибиотици са само от време на време, липсват детски ваксини. В резултат на всичко това около 50% от децата в ученическа възраст в Белград са анемични, 26% от децата в Ниш са недохранени, а 17% от виканите за военна служба са върнати поради недохранване (RFE/RL Newsbrief, 15 септември 1993 г.). Освен това, само през 1992 г. смъртните случаи поради заразни болести са се увеличили с 5,4%, а средното количество приемани калории дневно в град Нови Сад, например, е преминало от 3 200 на 2 100 (Танюг, 24 август 1993 г.).
[...]
Най-тежката и смущаваща последица от санкциите бе тяхното влияние върху цените. Ако кажем, че стойността на югославския динар рязко е спаднала, това ще бъде евфемизъм. В началото на санкциите 5 000 динара се равняваха на 550 $, докато три седмици след прилагането на санкциите, стойността на същата сума бе спаднала до 2,70 $ ("New York Times", 26 юни 1992 г.). В продължение на три седмици през август 1992 г. стойността на динара бе спаднала от 9 милиона спрямо германската марка на 35 милиона. През май 1993 г. - една година от началото на санкциите, месечната инфлация бе 205% (84 милиона % при годишна база). През август 1993 г. се покачи до 1 880 % (при годишна база се касае за 363 000 000 000 000 000 %) (The Economist", 9 октомври 1993 г.) - инфлация, която бе прекратена през септември 1993 г., след като правителство прие контролиран твърд валутнообменен курс.
[...]
[Ембаргото широко се заобикаля от контрабадните дейности], но тези дейности изискват разходи, които Югославия не може да издържа дълго време. В действителност, една съвременна страна, ориентирана към износа, каквато бе Югославия преди санкциите, просто не може да се съвземе чрез контрабандна дейност. Допълнителните разходи оказват своето влияние както в областта на вноса, така и в сферата на износа. Изчислено е, че стойността на вноса се е увеличила с 25%, като същевременно, износните стоки, когато и ако изобщо стигнат до местоназначението, се продават по цена, намалена около две трети ("New York Times", 31 август 1992 г.). Ства дума за едно явление, което бе определено като "санкционна свръхцена".
[В заключителната част на своята студия Заркович Букман обръща внимание на факта, че Западът индиректно е подпомогнал Милошевич при президентските избори от 1992 г., игнорирайки искането на своя любимец - прозападно настроения сръбско-американски милиардер Панич, бивш министър-председател на Сърбия, и в дадения случай конкурент на Милошевич за президентското кресло, който искаше да бъде подпомогнат в предизборната кампания с частично отменяне на санкциите. Няколко седмици преди изборите западните сили предпочетоха увеличаване на санкциите, укрепвайки по този начин националистическите настроения сред населението и следователно, и гласовете в полза на Милошевич].
2 част
"Балканските страни вече са свикнали да живеят в ситуация на ембарго, която за западните държави би се оказала фатална. Опитът ни от този вид мерки показва, че те не помагат за разрешаването на проблемите в района", заяви неотдавна румънският министър на външните работи Андрей Плезу, когато в Контактната група за бивша Югославия започна да се говори за евентуално налагане на ново ембарго срещу Югославия. И в действителност, неговата страна получи горчив опит от последиците на санкциите. Според официални данни, Румъния, през периода 1992 - 1996 г. е претърпяла щети на обща стойност около два милиарда долара поради международното ембарго срещу Югославия, и то въпреки това, че нейното географско положение, за разлика от други балкански страни, я спаси от щетите, произтичащи от прекъсването на комуникационните връзки с Централна и Западна Европа.
Санкциите, приложени срещу Югославия през 1992 г. , засилени през следващите години, до отмяната на по-голяма част от тях, но не на всички - през 1996 г., дойдоха в един особено деликатен момент за всички, граничещи със сръбско-черногорската федерация страни, където процесът на политическа стабилизация, за разлика от този в Централно-източна Европа, бе приключен в края на 1991 и началото на 1992 г. Още през 1991 г. страни като България и Македония понасяха (и продължават да понасят и до днес) тежките последици от ембаргото срещу Ирак, наложено през 1991 г. България, например, имаше търговски кредит с Ирак на стойност около 2 милиарда долара, който никога не успя да си възстанови - нито в пари, нито в петрол (както това ставаше в миналото), тъй като Багдад отказва да го изплати поради присъединяването на София към санкциите. Подобен вид щети понесоха също така, Румъния и Македония, които имаха важни търговски връзки със страната от Средния изток. "Международната общност" официално бе гарантирала на балканските държави помощи, за да могат да се справят със ситуацията, но обещанието изобщо не бе изпълнено. И въпреки това, западните държави без колебание отпускат на своите фирми облекчени кредити за стотици милиарди - за участието им в приватизационните процеси в балканските страни.
Санкциите, приложени срещу Югославия през 1992 г., имаха още по-разрушителен ефект в района. Една от най-засегнатите страни бе Македония, която освен от ембаргото срещу Ирак и Югославия, бе сериозно засегната и от блокадата, наложена и по същото време от Гърция. Ето какво пише Йосиф Джочков от вестник "Нова Македония": "Санкциите срещу югославската федерация причиниха на Македония преки щети за повече от три милиарда долара, а непреки - на неопределена стойност. Въпреки всички обещания за помощ, нашата страна остана сама с тежката си икономическа ситуация, дължаща се също и на блокадата, наложена от Гърция, която причини щети за 900 милиона долара, точно когато започнаха реформите, свързани с преходните процеси. Всичко това доведе до стагнация на икономиката, чиито последици все още са налице.
"[...] Трябва да се има предвид, че [Югославия е основен икономически партньор на Македония] - миналата година, например, обменът между двете страни достигна 510 милиона долара, с актив за нашата страна от 68 милиона долара."
"Това, което ни смущава още повече, при евентуални нови санкции, е фактът, че е много трудно в кратък срок да се намери алтернативен пазар за нашите изделия. Не бива да се забравя, че и структурата на нашия износ за Югославия е такава, че не позволява отклоняване на потока към други пазари. Проблемът е прекаленото оскъпяване на стоките поради удължаване на съобщителните трасета, които биха могли да доведат до нови пазари. Същото важи и за вноса от страна на северната ни съседка, от която получаваме най-важните за нашата икономика машини и суровини. Прибавянето на допълнително разстояние за транспорт ще направи значително по-скъпа нашата продукция - факт, който може да постави под въпрос общия обем на икономическата ни дейност."
"[...] С приемането на санкции от ООН нашата страна бе изолирана от всички най-преки връзки с европейските пазари. През Сърбия минава 80% от нашата търговия. Алтернативните пътища, намерени през периода на ембаргото, доведоха до оскъпяване на износните стоки с 40%. Високата цена на нашите изделия затвори за Македония вратите на пазарите, с които нашата страна има дълголетни обменни традиции."
[...]
Спадът на промишлената продукция [в случай, че бъдат приложени нови санкции] ще се отрази отрицателно и от социална гледна точка и ще доведе до още по-голямо обедняване на населението, предизвикано от спадането на равнището на експлоатация на производствените мощности и от стагнацията в търговския обмен [...] - две явления, които при всички случаи ще доведат до увеличаване на безработицата. Освен това, трябва да се има пред вид, че стагнацията на техническия и технологическия потенциал, с който разполага нашата промишленост, [ще доведе] до изоставане на потенциалните възможности на нашата икономика с много години".
През периода на санкциите голяма част от нашите производствени предприятия, които в миналото бяха технологически зависими от вноса от Югославия, бяха принудени да спрат производството. И сега, след две години много предприятия все още търпят последиците от този период като се стига до закриването им или във всеки случай е невъзможно да се съвземат".
"[Със санкциите] освен това, се развиват контрабандата и сивата икономика, които носят големи печалби на хората, намиращи се в положение, подходящо за използване на ситуацията, като същевременно държавата не извлича никаква полза, а напротив - нанасят и се щети".
Друга страна, тежко засегната от ембаргото от 1992-1996 г., е България. Според македонския всекидневник "Нова Македония", щетите, които е претърпяла страната, са между 3 и 6 милиарда долара, докато сръбският всекидневник "Наша борба" говори за 7 - 9 милиарда. Независимо от точната стойност на щетите, хората, преживяли ситуацията през тези години, в никакъв случай няма да се усъмнят в техния огромен размер. Според българския министър на външните работи - Надежда Михайлова, "парите, които България е загубила през четирите години на ембаргото са достатъчни за покриване на всички ангажименти, произтичащи от външния дълг поне за три години". България понесе тежко прекъсването на търговските връзки с Югославия, която бе един от нейните най-важни икономически партньори и, както и Македония, - прекъсването на най-преките транспортни връзки с Централна и Западна Европа. Освен това, както пише "Наша борба", България, както и другите страни, граничещи с Югославия, в международен аспект бе класифицирана като "рискова държава" за инвестициите, като по този начин много от икономическите и проекти се оказват безполезни, а лихвите по изплащане на получените заеми, са увеличени. Но един от най-смайващите аспекти в България през тези години ( налице и в другите страни от района, макар и в по-ограничен размер) е огромното увеличаване на криминалната и мафиотска дейност, свързана с контрабандата на нефт, оръжие и суровини със Сърбия. Мафиотските групировки, които по време на санкциите уреждаха сметките си с престрелки по улиците, сега са се превърнали в напълно законни предприятия или финансови групировки, ръководени от елегантни мениджъри с вратовръзки, контролиращи пазара в страната. Една от тези групировки години наред поддържаше катастрофалната икономическа политика на БСП, но пред политическата криза и миналогодишните демонстрации не се поколеба да предложи за гласуване на собствения си управителен съвет [sic] декларация в подкрепа на образуването на ново дясно правителство!
Санкциите се отразиха и в страни, по-отдалечени от Югославия, като Унгария, Русия (която твърди, че от ембаргото срещу Ирак, Либия и Югославия, е понесла щети на обща стойност 16 милиарда долара) и Украйна (според радио "Свободна Европа санкциите косвено са причинили загуба на работното място на 30 000 работници от транспортния сектор). Според Държавния австрийски институт за Източна и Югоизточна Европа ембргото срещу Ирак, Либия и Югославия само през 1992 г. е причинило в цяла Източна Европа щети на обща стойност 356 милиарда долара.
Трудно е да се повярва, че тези, които са решили и организирали прилагането на санкциите, не са предвидили и последиците - както икономически, така и политически. Що се отнася до политическите, трябва да се отбележи, че те са
особено отрицателни. Освен преките икономически щети, е налице и една непряка политическа загуба, дължаща се на факта, че в един решаващ преходен момент икономическата дейност бе откъсната от контрола на държавата, която, лишена изцяло от данъчни приходи, се оказа с рязко отслабени възможности за намеса. Същевременно, благодарение на огромния бизнес, свързан с контрабандата, укрепват изключително мощни структури на властта както в Сърбия, Черна гора и Косово, така и в съседните им страни, свързани повече или по-малко пряко с политическите сили (от Сръбската до Българската социалистическа партия, от Социалдемократическата партия на Глигоров до Демократическата партия на Бериша), които изиграха основна роля в контролирането на вътрешната ситуация през тези години. Сега обаче, тези структури на икономическо-финансовата власт са по-независими, повечето от тях са се превърнали в законни предприятия и се стремят да поемат в свои ръце контрола на приватизационните процеси и на приемането в западните организации (ЕО, НАТО), като, ако е необходимо, изоставят старите си покровители. Възможно е тази последица да е била считана за приемлива или дори желателна от западните държави, които поискаха и постигнаха приложението на санкциите. Балканските държави имат много по-нестабилна икономическа и социална структура в сравнение с тази на страните от Централно-източна Европа като Полша, Чешката република или Унгария - един преход към капитализма при "нормални" условия би имал политически и социално взривоопасен изход. Създаването, благодарение на санкциите, на мощни политически и икономически групировки извън какъвто и да било обществен контрол, несъмнено е допринесло за формирането и укрепването на една нова политико-предприемаческа класа, в състояние в момента да ръководи прехода от позициите на силата.
(материалът е подготвен по статии, публикувани във в."Нова Македония" и "Наша борба" през периода март - април, и по откъси от книгата на М. Заркович Букман "Economic Decline and Nationalism in The Balkans", St.Martin's Press, Ню Йорк, 1994 г.)
подотвено от "Notizie Est"
Пишете ни: iskri@ecn.org